На третите избори през миналата година те бяха първа политическа сила, решиха политическото уравнение и съставиха правителство.
После рейтингът им тръгна надолу, за да се коригира моментално, след като правителството на Кирил Петков попадна под ударите на Слави Трифонов и така нареченото статукво.
„Те“ - новите от „Продължаваме промяната“, вече са партия и се заканват отново да бъдат първа политическа сила след 2 октомври.
Но вече повече от година основният въпрос, който политическите играчи са принудени да решават, е дали ще могат да направят редовно правителство. Да бъдеш първи не е гаранция за успех. И "Те" го доказаха.
Според моментната картина, която последно очерта изследване на „Маркет линкс“, сглобяването на редовна власт няма да е по-лесна задача, отколкото беше през юли, когато се извъртяха мандатите.
Какви са вариантите?
Единствената анонсирана като възможна е коалицията, която завърши мандата на Кирил Петков. Тя е между ПП, ДБ и БСП. Това са трите сили, които си останаха верни една на друга докрай, въпреки различия, нюанси, съображения, условия, преговори.
Още след като проектокабинетът на Асен Василев не стигна до пленарна зала, номинираният за премиер и съпредседател на ПП се закани, че липсващите им за мнозинство четирима депутати щели да дойдат след изборите.
Засега това е смела прогноза, особено ако избирателната активност е ниска и проработи в полза на твърдите партийни ядра. Ако все пак ПП, ДБ и БСП спечелят общо 121 депутати или малко повече, мнозинството им ще бъде крехко, за да осигури стабилност на управлението. Очаква ни римейк на бурните политически страсти от първата половина на тази година.
Неизвестното при тази тройна комбинация е формата, под която ПП и ДБ ще се явят на изборите – самостоятелно или като коалиция. Съюз им дава по-голям шанс първи да вземат мандата, но, да повторим – на тях им трябва не толкова първия мандат, колкото повече депутатски места и евентуално – мнозинство.
На този етап всички сондажи отреждат първото място на ГЕРБ. Партията на Борисов не е излязла от изолация, но окаже ли се в позицията на водеща сила този път ще протяга ръка към другите, поставяйки условия. Няма да върне автоматично мандата, със сигурност.
Идеята за правителство на основата на евроатлантическите позиции не е чужда на ГЕРБ и нейния лидер. Напротив, Борисов първи я лансира. Съвсем ясни бяха анонсите, че ГЕРБ може да работи с всяка партия, която подкрепя еврото, Украйна, диверсификацията, членството на страната в ЕС и НАТО. В същата посока миналия месец имаше и партньорски изявления (Нед Прайс, говорител на Държавния департамент), в които ключовите думи бяха диалог, растеж, сигурност, стабилност.
Несъмнено е, че на фона на войната и задълбочаващия се конфликт между Запада и Русия, Съединените щати и западните ни партньори предпочитат предвидима власт в България, а не завои и люшкания насам-натам. Натиск от тяхна страна не е изключен.
Достатъчно е да припомним, че Борисов и ГЕРБ направиха възможно вдигането на българското вето върху преговорите между Скопие и Брюксел, за да илюстрираме силата и способностите им да се впишат знаково във върховите процеси в страната.
Откакто на хоризонта се зададоха предсрочни избори, Борисов и партията му държат твърда евроатлантическа линия, в която се вписа и предложението за закон за стопроцентова диверсификация от „Газпром“. Стопроцентова.
Идеята за следизборен съюз между ГЕРБ и ПП обаче не среща радушен прием. Нещо повече – много категорично се отхвърля, като бившият премиер Кирил Петков праща Борисов в пенсия, а при работеща съдебна система „трябва да влезе и в затвора“. Борисов пък му го връща "народът вече прати Петков в пенсия". Диалогът между двамата изглежда немисилим.
Петков никога няма да признае, че арестът на лидера на ГЕРБ без доказателства бе голяма грешка, да не кажем голямо излагане. Никога преди 2 октомври той или друго водещо лица на ПП няма да направи и бегъл намек, че коалиция с ГЕРБ/Борисов е възможна. Подобно откровение ще доведе до политическата смърт на ПП.
Но трябва да се признае и друго – докато с подобни приказки Петков атакува ГЕРБ и Борисов, те пък няма много настоятелно да го канят за съвместно управление.
Бойко Борисов ще води две предизборни листи и това ясно показва, че не мисли за пенсия.
Партийната битка ще се води със старите лидери.
Засега вариантът за евроатлантически кабинет изглежда само хипотеза. Още повече, че и „Демократична България“ би изчезнала от националната карта и от парламента, ако склони отново да приеме подадената от Борисов ръка.
В евроатлантическия формат се вписва и ДПС, но без да бъде привлечена ПП, формулата губи актуалност. Носещата конструкция са ГЕРБ и ПП.
Според данните на „Маркет линкс“ шест политически сили влизат в НС, ако вотът е сега – ГЕРБ, ПП, ДПС, БСП, „Възраждане“ и ДБ. На тази база невъзможни изглеждат редица варианти – например ГЕРБ, ДПС и БСП (при заявената безкомпромисно линия на промяна от Нинова); или каквато и да е комбинация с участието на Костадин Костадинов.
При промяна в електоралната картина – изненадващо влизат ИТН или „Български възход“, теоретичните варианти стават повече, но двата основни – досегашната коалиция или правителство с евроатлантически профил, се запазват.
Как на практика ще се излезе от политическия лабиринт обаче остава загадка. С натиск отвън?
Ако към уравнението прибавим още два фактора – време и служебен кабинет, картината би могла да претърпи трансформация. Два месеца при настоящата динамика са много. Правителството, посочено от президента Радев, също дава много от себе си, за да промени/ускори процесите.
Разочарованието на президентската институция от ПП и нейните лидери е факт, особено след като и вицепрезидентът Йотова призна следното: „И Кирил Петков, и Асен Василев получиха огромен шанс. Млади хора с претенции за сериозно образование, свежи идеи и нов поглед. Всичко това е чудесна предпоставка за много сериозен успех. Президентът има само една „вина“ - че им даде този шанс. Много бързо те се обърнаха срещу президента, вместо да потърсят съюз.“
Четвъртото служебно правителство на Радев е и нерегистрираният участник в предстоящите избори.
Според преобладаващите вече очаквания с действията си то може да ерозира позициите на „Продължаваме промяната“ и да торпилира всякаква възможност за повторение на правителството „Петков“.
Протестите пред президентството заради предполагаемата руска връзка са факт.
Но служебният кабинет може да тласне развитието на политическата криза и в неочаквана посока, която няма да има плътни допирателни с конфликтната линия Изток-Запад.
Критиките към Радев се все по-силни и по-чести (Политологът Огнян Минчев: „Е, видяхте ли сега къде ви заведе Радев с вдигнатия юмрук?“), но сериозна тревога за президентската институция би трябвало да предизвикват съмненията за конституционната адекватност на служебните правителства.
За последните 30 години, откакто действа сегашната българска Конституция, страната е имала четири служебни кабинета – на Ренета Инджова (назначено от президента д-р Желю Желев), на Стефан Софиянски (назначено от Петър Стоянов), на Марин Райков и проф. Георги Близнашки в мандата на Росен Плевнелиев.
Другояче казано, всички български президенти в новата ни история са управлявали през служебен кабинет толкова, колкото Радев от 2017 година насам. Едва в неговото време като държавен глава се видя каква реална власт може да има пряко избраният президент на България и тази картина вече предизвиква сериозна полемика.
Според Екатерина Михайлова, народен представител в шест парламента и ръководител на департамент „Право“ в НБУ „институтът на служебното правителство влиза в противоречие с целия замисъл за формата на държавно управление в България.“
Тя подчертава (интервю, 11 август, Медиапул), че „президентът може да сменя структурата и състава на служебното правителство, което е сериозен конституционен дисбаланс.“
Можем да го кажем и така: сред конституционалисти има място за дебат доколко служебното правителство трябва да продължи да бъде част от основния закон. Защото президентът, както видяхме, може по своя преценка да тласне някого (Петков и Василев) към върховете на политиката и на държавното управление, а после да си търси обратно даденото доверие заедно с лихвите.
Може да се ограничи с организирането на изборите – задачата, поради която присъства като фигура в Конституцията, а може и да нивелира властта и бъдещите резултати от вота с рокади, с ревизии.
След 2 октомври политическият елит ще бъде изправен пред избора да положи усилия за редовно правителство или да предизвика варианта „избори до дупка“, което да овласти ново служебно правителство.
Ако има инстинкт за самосъхранение, политическата класа би трябвало да се спре на първото. Кой ще направи компромис след изборите засега не е ясно, но отговорът на въпроса защо би го направил добива контур. Колко плътен ще е той зависи от темповете, задачите и амбициите на кабинета „Донев“.
Таня Джоева, Epicenter.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар