Международният ден на грамотността, отбелязван по традиция от 1965 г. на 8 септември, някак тихо и незабелязано дойде и си замина.
Разбираемо кончината на кралица Елизабет се превърна в новината, която обсеби умовете и сърцата на милиони. И по тази причина потресаващото с резултатите си социологическо изследване на "Алфа рисърч" по поръчка на асоциация "Българска книга" сякаш въобще не бе забелязано.
А има причина да ни притесни - защото разкрива умопомрачителния факт, че през 2021 г. 38% от българите не са прочели нито една книга, 12 на сто пък не откриват смисъл в четенето, а всеки десети няма нито една книга в дома си.
Само да вметнем, че в Плана за действие в изпълнение на Националната стратегия за насърчаване и повишаване на грамотността през периода 2021 -2022 учебна година като стратегическа цел е записано следното: Постигане на равнище на функционална грамотност, което ще осигури възможност за личностно и обществено развитие, и ще спомогне за постигането на интелигентен, приобщаващ и устойчив растеж на икономиката.
Връзката между функционалната грамотност и книгата е очевидна. Този вид грамотност е различна от базовата - познаването на буквите, четенето, писането и способността да вържеш две думи на кръст. Както е известно функционалната грамотност е наборът от умения и компетентности, които позволяват на един човек да се справи успешно с реални житейски ситуации в съвременното общество. И не случайно по повод Международния ден на грамотността, ЮНЕСКО отбелязва, че грамотността допринася за мира, като подпомага постигането на индивидуални свободи, по-добро разбиране на света, предотвратяване и решаване на конфликтите.
И нека сега си зададем въпроса дали тези 38% нашенци имат принос за мира, отстояването на индивидуалните свободи, предотвратяването на конфликти? И ако това питане крие прекалена амбиция, тогава нека да обърнем поглед към справянето с реалните житейски ситуации, към това как човек решава проблемите във всекидневието си. Съвсем простичко въпросче, даже забравяме и за онази стратегическа цел в плана.
Със сигурност, ако една трета от българите (всъщност повече от една трета) не четат, не намират смисъл в това или пък нямат пари, за да си купят книга, намират смисъл в нещо друго, или дават парите си другаде. Пиячката например е по-евтина, и освен това мнозина мислят, че с едно-две питиета животът става поносим. Тоест пиенето ни помага да се справим с реалните житейски ситуации. Не четенето.
Такъв човек може да няма цел, но почти винаги е на половин литър. И не му дреме за интелигентния, приобщаващ и устойчив растеж на икономиката. Единственият растеж, който признава е скоростта в километража, преди да забие тъпото си БМВ в отсрещната кола на редовно четящото семейство.
Такива индивиди стават все повече и повече. И невежеството, както пише Джордж Оруел, наистина се превръща в сила. А руският пародист Михаил Жванецки го е описал така:
Няма коментари:
Публикуване на коментар