Помните ли филма "Москва не вярва на сълзи" на режисьора Владимир Меншов, създаден през 1979-а година?
Филмът е носител на "Оскар" за най-добър чуждестранен филм за 1981-ва година на Американската филмова академия; номиниран е за наградата на Берлинския кинофестивал "Златна мечка" - 1980-а, актрисата Вера Алентова е призната за най-добрата актриса на СССР, с Държавна премия на СССР са удостоени режисьорът Владимир Меншов, художникът на филма - Саид Менялшчиков, актьорите Алексей Баталов, Вера Алентова, Ирина Муравьова и Раиса Рязанова.
Любопитен факт във връзка с филма е, че режисьорът му получава наградата "Оскар" за лентата осем години след официалното й присъждане. Но за това ще ви разкажем по-надолу.
В първата си част сюжетът на самия филм ни връща в началото на 50-те години на миналия век и проследява живота на три приятелки, провинциални момичета, които идват да следват в Москва и се настаняват в едно общежитие. Всяка от тях иска да се омъжи, да има дом и семейство, живее с големи мечти за бъдещето си.
Животът на трите минава през различни перипетии, и ето какво се случва с героините: Антонина се омъжва първа. Людмила пробва късмета си като на лотария, а Екатерина става директор на голямо предприятие. Нейната съдба е най-драматична и я превръща в централна героиня на лентата. Тя иска да се омъжи за московчанин от средната класа. Излъгва го, че е професорска дъщеря и точно когато забременява, женихът разкрива измамата й и я изоставя.
Екатерина сама отглежда дъщеря си и амбициозно набляга на кариерата си. Постига успех в професията, но не и в личния си живот. Най-накрая се появява и желаният мъж. Филмът завършва с хепи енд, който внушава на зрителя силата на съветската жена, но погледнато от ракурса на Холивуд също се оказва "приемлив" - та какво е един филм без "хепи енд"?! - Все едно напразно е бил създаден.
Ако трябва да бъдем честни, сценарият на филма наистина изглежда доста мелодраматичен. Като жанр е романтична комедия. Кинокритиците в бившия Съветски съюз го приемат не особено възторжено. Даже напротив, в пресата излиза рецензия, че е "упадъчна по дух и доста бедна мелодрама, експлоатираща низките чувства на зрителите".
Това мнение, обаче, не попречва на зрителския интерес, и "Москва не вярва на сълзи" е гледан от над 90 милиона зрители. Навремето е вторият по гледаемост съветски филм, след "Пирати на XX век", а и досега държи първенството в класациите на любимите стари съветски филми.
Докато соц критиката продължава да се държи хладно към лентата, без да я хвали и превъзнася, и без да залага на зрителския интерес, не щеш ли "Москва не вярва на сълзи" е награден с "Оскар" в Щатите. Годината е 1981-ва. Времето на Студената война с плах уклон на затопляне на отношенията между СССР и САЩ, но само на дипломатическо ниво. Иначе, пропагандната машина си работи и от двете страни така, както е било винаги.
Режисьорът Владимир Меншов и екипът му не присъстват на церемонията по връчването на наградите. Всъщност, според едно негово интервю, научава че лентата е била наградена от съветската тв програмата "Время".
На самата церемония в Щатите златната статуетка получава вместо Меншов аташето по въпросите на културата на посолството на СССР в САЩ. После статуетката била предадена на съхранение в дирекция "Държавно кино" на СССР и едва девет години по-късно, когато Меншов е награден с наградата "Ника", "чичо Оскар" най-сетне попада в ръцете на режисьора, създал лентата.
Интересна история. А още по-интересна е реакцията на тогавашния президент на Щатите Роналд Рейгън, който няколко пъти гледал филма, за да разбере с какво е привлякъл вниманието на толкова много зрители и на Американската филмова академия? И знаете ли какво казва? - "Нищо не разбрах". И по-късно, в разговор с Михаил Горбачов, потвърждава тези свои думи. Признава пред Горбачов, че много е искал да разбере "загадъчната руска душа", но не успял. Е, поне е бил откровен.
Емблематичният израз "Москва не вярва на сълзи" всъщност крие доста дълбока символика - че в огромния мегаполис никой не проявява съчувствие към онзи, който не може сам да реши проблемите си.
Изразът идва от руския фолклор и в книги с руски пословици е обяснен със следното значение: "Не съчувстваш на никого, всички са ти чужди".
В руската литература фразата "Москва не вярва на сълзи" е интерпретирана много пъти в различни литературни произведения. В повестта "Воительница" на Николай Лесков я изрича една жена от времето на древноруския княз Иван Калита.
Историята, разказана в повестта, е следната: През 13-и век внукът на Чингис хан - Бату хан разгромява руските княжества. Великата Рус е раздробена на множество феодални единици и няма единна централна власт. Княжествата се борят помежду си за територия и влияние. Под гнета на хана някои от княжествата безуспешно воюват със завоевателите, а други се стараят да се договорят с тях. Княз Иван Калита е поддръжник на тактиката за преговори с ордата на хана и се договаря с него.
В резултат на това, татарските набези престават за цели четиридесет години. През този период княжествата се възстановяват и укрепват, след което успяват да дадат отпор на татарите, но в периода на затишие са принудени да плащат големи данъци. Калита се превръща в жесток бирник, който освен високия данък иска пари и за Московското княжество. Молят го да намали данъците, но той е непреклонен и пресича народните вълнения с фразата "Москва не вярва на сълзи".
Историята за Калита е само една от версиите за емблематичния израз. Има и други. Но така или иначе, когато Горбачов се опитва да разясни на Рейгън, какво означава изразът, му казва следното: "Москва удря по пръстите на краката и Москва не се поддава на сълзи". Ударът по пръстите на краката е боен прийом, за да загуби противникът равновесие и да падне по гръб. Доста образно обяснение.
Днес Москва е не само столица на Руската федерация, но и най-населеният град на Русия. Тя е най-големият град в Европа и пети в света, както и едно от основните политически, икономически, културни и научни средища на континента.
Москва понастоящем е и един от най-скъпите градове в света.
Ползва се със специален статут на субект на Руската федерация. В центъра на Москва се намира Кремъл - средновековна крепост, която днес служи за седалище на руския президент и на изпълнителната власт на страната.
Самият Кремъл е и един от няколкото обекта на световното наследство, заедно с катедралата "Свети Василий Блажени" на Червения площад - един от символите на Москва. В района на града се намират едни от най-високите европейски небостъргачи и внушителните високи здания, наричани "Седемте сестри", както и 540-метровата Останкинска телевизионна кула, най-високата сграда в Европа. В Москва има над 300 църкви и много други забележителности.
С времето градът се е разраснал и се е променил неузнаваемо. Променили са се и хората, които го населяват. Все пак са изминали 45 години от далечната 1977-а.
Но емблематичната фраза "Москва не вярва на сълзи" и днес е все така актуална, а руската душа - все така "загадъчна" за голяма част от хората по света.
Остава си толкова неразбираема, колкото някога и за Роналд Рейгън.
Еми Мариянска, Impressio.dir.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар