В хода на руско-украинската война бе направен опит за взривяване на Кримския мост, организиран от служби към Министерството на отбраната на Украйна.
Мостът е построен от Русия и реално част от руската територия, свързващ Русия с Крим, който се отдели от Украйна след референдум, по подобие на референдума в Косово и се присъедини към Русия.
Бомбеният атентат разруши частично моста и загинаха невинни хора. Украинският президент Зеленски заяви, че това е само началото, мостът бил незаконен, не обясни защо, и щял да бъде разрушен окончателно.
В отговор Русия бомбардира обекти в Киев, и както казваха американците по време на бомбардировките над Ирак, е имало (colateral damage) - жертви. Ще каже някой, на война като на война, загиват и невинни хора, но в случая срещу Русия изригна вълна от възмущение от страна на САЩ и страните от НАТО. Бомбардировките били престъпен акт, нищо не можело да оправдае невинните жертви и разрушения. Това било нов акт на отчаяние на губещият войната неуравновесен диктатор и военнопрестъпник Путин.
Да оставим настрана, че западният свят не изригна от възмущение, когато през 2014 г. по време на преврата в Украйна украински националисти изгориха живи 40 руснаци в Одеса. Нито по повод избитите около 14 000 души от бомбардировки и изстъпления на пронацистки подразделения на АЗОВ в Донбас.
Нека обаче се и върнем към историята за по драстични примери.
По време на Втората световна война, България обявява война на САЩ и Великобритания, но това наистина е символична война, нито един български войник не воюва срещу армиите на тези велики сили. Но ответният отговор на англо-американците не е символичен. Без никакво основание от каквато и да е гледна точка, най-малко военна, в периода между пролетта на 1941 г. до есента на 1945 г. по нареждане на президентът Рузвелт на САЩ и британският премиер Чърчил българските градове са подложени на варварски бомбардировки, при това умишлено са бомбардирани най- гъсто населените градски центрове. Убити са 4 208 убити, починали от рани и безследно изчезнали и близо 5,000 са тежко ранени. По официални данни само в София при бомбардировките загиват 1243-ма жители 1355 са ранени, а разрушените сгради са над 5300, главно в центъра на града.
През същата световна война, в продължение на няколко дни на изключително тежки англо- американски бомбардировки под наименование „Гомор” е подложен германския град Хамбург. Градът е почти изравнен със земята от над 9 000 тона високо разрушителни и запалителни бомби. Убити са близо 50 000 души, разрушени са 250 000 сгради, един милион души остават без дом.
Пак през Втората световна война между 13 и 15 февруари 1945 година един от най- красивите германски градове Дрезден е изравнен със земята. В огнения ад загиват 25 000 души, между тях възрастни хора, жени и деца.
И възниква основателният въпрос - не са ли военнопрестъпници Рузвелт и Чърчил, разпоредили бомбардировки над гъсто населени градове в Германия и България?
И нека сравним действията на Рузвелт и Чърчил и с тези на Сталин по отношение на използването на бомбардировки по време на Втората световна война. Нацистка Германия изравнява със земята десетки руски градове, от бомбардировки и в резултат на войната жертвите сред цивилното население са милиони. Но Сталин не е бомбардирал и изравнил със земята нито един германски град. Би могъл при обсадата на Берлин, за да спести жертвите на свои войници, да изравни със земята Берлин, където са се укрепили части от германската армия, но не го е направил, искал е да превземе германската столица и това е струвало над 300 000 убити и ранени съветски войници и офицери.
Сталин би могъл да бомбардира и България, нищо, че страната ни не е обявила война на Съветския съюз, защото на практика тя е била съюзника на Германия и българската промишленост е работела на пълни обороти да произвежда суровини и облекло за германските войски на източния фронт, а на наши пристанища са се ремонтирали германски военни кораби. Но не го е направил.
Като споменаваме Рузвелт да не забравяме наследилият го след смъртта му американски президент Хари Труман. По негово разпореждане на 9 март 1945 г. започват масирани бомбардировки на столицата Токио, загиват около 100 000 души и 1 000 000 остават без домове. На 6 август 1945 година над Хирошима е пусната правата в света атомна бомба, а три дена по-късно е пусната и втора атомна бомба над Нагазаки. Общо в двата града загиват 330 000 души, 476 000 са ранени и 9 200 000 остават бездомни. Живи изгарят и малки деца, по който повод турският поет Назъм Хикмет пише покъртителното стихотворение „Мълтвото момиченце”, първият куплет н което звучи така:
Миг. И очите ми станаха слепи, косата ми пламна и гръм връхлетя. И станах на пепел, на шепичка пепел, и вятър отвя надалеч пепелта…
Президентът Труман оправда тези ужасяващи бомбардировки, че по тази начин бил спасил живота на 250 000 американски войници. Дори да е така, защото е цинизъм ако воюваш с врага, вместо да го победиш в битка, решаваш да избиеш неговите възрастни родители, жени и деца за да го накараш да се предаде. Но това, което казва Труман не е убедително, японския флот и авиация на практика не съществуват и американските бомбардировачи са били в състояние да унищожат нейната промишленост и транспортна инфраструктура на Япония и така да я принудят да се предаде. Както например направиха 55 години по-късно, с бомбардировките на Югославия, когато започнаха да разрушават сръбската промишленост и принудеха Белград да потърси примирие и да изтегли войските си от Косово.
През октомври 2022 г. Полша, съюзник на Германия в НАТО поиска от Берлин репарации за 1.26 трилиона долара, за последиците от германската бомбардировки и окупация на страната през Втората световна война. Полша си търси правата, но защо България не направи същото? Обявяването на война от България на САЩ и Великобритания, без страната ни на практика да е инициирала или осъществила военни действия срещу тези две страни, не оправдава англо-американските бомбардировки. Но дори да приемем, че англо-американците са искали да предприемат действия срещу страната ни, защото е в състояние на война с тях, ако бомбардировки над военни обекти и такива свързани с военната промишленост може да бъдат оправдани, бомбардировките над гъсто населените жилищни райони в централните части на столицата и другите градове са онеправдани, представляват военно престъпление и България би могла, подобно на Полша да предяви подобни претенции към САЩ и Великобритания. Което разбира се проамериканската политическа класа, управляваща България през последните 30 години няма да направи.
Ако отидете в Хамбург ще видите, че Готическата църква Свети Николай, унищожена частично по време на бомбардировките е превърната в антивоенен мемориал. В двора и на зелената трева са нахвърляни отломки от разрушената част. Редица разрушени при бомбардировките къщи в града не са възстановени, но са поставена мемориални плочи с надпис „Унищожена през 1943 г. и възстановена”, за да напомнят за унищоженията през юли 1943 г. У нас такива паметни плочи няма. Но София има паметна плоча на загиналите американски летци, бомбардирали през войната наши градове.
Ами Джордж Буш и Тони Блеър?
През март 2003 г. САЩ и Великобритания нападнаха Ирак, без резолюция на Съвета за сигурност на ООН, под претекст, че Ирак разполагал с оръжия за масово унищожение, които по разпоредба на иракският лидер Садам Хюсеин можели да бъде преведени в действие срещу САЩ и НАТО в срок от 45 минути. Освен по суша, срещу страната се проведе масирана бомбардировка от въздуха под наименуването „Шок и Ужас”.
Оръжия за масово унищожение естествено не бяха открити, целта бе замяната на режима на Садат Хюсеин, поддържащ топли връзки с Русия, с проамерикански такъв. Но за Ирак наистина настъпиха наистина времена на „шок и ужас”, от войната и бомбардировките и от разгорялата се гражданска война загинаха стотици хиляди невинни иракчани. Затова теоретично Буш и Блеър могат да бъдат обявени за военнопрестъпници, и да бъдат изправени пред международен съд, например в Хага, както се случи със сръбския президент Милошевич, чиито престъпления (недоказани в съда, защото след повече от пет години в затвора, той умря от инфаркт), са несравними с последиците от действията на Буш и Блеър в Ирак. Което няма да стане естествено.
И накрая да се върнем към Путин, обявен за военнопрестъпник даже от американския президент Байдън, който по време на войната срещу Югославия лично е предложил да се бомбардира Белград. Да припомним, че тогава преднамерено беше бомбардирана телевизионната кула в града и бяха убити журналисти. Ракетният обстрел на цели в Киев беше в отговор на опита да бъда разрушен Кримския мост. Вярно е, че има попадения от артилерийски обстрели от ракети, които са поразявали и жилищни сгради, вярно е, че има и невинни жертви от страна на украински граждани, жалко за всичките тези жертви на цивилно население и на млади руски и украински войници и за разрушенията, но те можеше да бъдат избегнати, ако разполагащият с огромна власт украински президент Зеленски беше приел Украйна спазва неутралитет и няма да става член на НАТО и ако Украйна спазваше Минските споразумения, което той отказа да направи.
Но каквито и да са действията на Путин, въпреки споровете и истината доколко са оправдани или не, те са несравними по мащаб с жертвите и разрушенията предизвикани от лидерите на тези споменатите западни страни.
Антон Гицов, Epicenter.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар