Опре ли думата о хлеба наш насущний, тогава става ясно има ли държава у нас или не. Народецът, както благо казва Йордан Радичков, гледа на хлеба като на нещо свето. А държавата?
Очевидно на държавата въобще не й пука, тя си има други грижи.
На такива размисли ни навежда информацията, че нашего брата българинът яде хляб, произведен от изключително нискокачествено украинско зърно. Според зърнопроизводители то било заразено с канцерогенни патогени, микротоксини, отровено с торове и с какви ли не други гадости.
Това е същата онази пшеница, която е обект на Споразумението за износ на зърно от Украйна, сключено през юли между Русия, Украйна и ООН с помощта на Турция. Пшеницата, която доколкото ни е известно, би трябвало да се насочи към нуждаещи се и гладуващи страни и народи. Което си е чиста проба лицемерие от страна на оядените държави...
Това обаче е друга, по-обширна тема. Зърното не се изнася, то остава у нас. И се обработва, пече се хляб, който ние ядем. Набиваме самуните, които са плод на лицемерието на богатия свят...
Знайно е, че българите консумираме много повече хляб, отколкото останалите народи. Само в Турция маат повече от нас. На човек у нас годишно се падат по около 95 кг хляб. Докато един англичанин, през същия този отчетен период, задоволява потребностите си с три пъти по-малки количества - около 32 килограма. Може би, защото от уважение към кралските особи, те следват и до днес думите на Мария-Антоанета и вместо хляб набиват пасти.
Ние обаче нямаме такъв пример. Не случайно фолклорната ни съкровищница съдържа десетки мъдрости, пословици и поговорки, свързани с хляба. Кой друг народ, например, би говорил за стокооборот така: харчи се като топъл хляб? Или че в някое начинание имало много хляб? Никой...
И, защото уважаваме хляба, задължително на трапезата ни той е сложен на първо място.
Държавата знае това, не е като да не го знае. Ама нали и тя си е лицемерна като богатите й посестрими държави, дето пращат лошокачественото зърно в Африка...
Едва ли милата ни държавица не знае, че въпреки драстично намаления ДДС, цената на хляба не е станала по-поносима, тъкмо обратното - била се вдигнала с около 25 процента. А държавицата ни, заради ДДС-обогатяването на производители, посредници и търговци, вече е загубила над 200 милиона. Само?!
Не ни стига това, но вече ядем отровно украинско зърно. Украинците, завалиите, не са виновни, че зърното им е такова, ама защо не си го ядат те, а ние? И как така то се озовава у нас?
Отговорът е в криворазбраната солидарност, проявявана от същата наша държава. Солидарността е благородно нещо, но когато съзнателно тровиш собствения си народ с канцерогенно брашно, това си е чисто убийство. При това умишлено, защото въпросната наша държава прекрасно знае, че камионите с украинско зърно наистина влизат от североизток, но не продължават по експортното им предназначение - или на юг (към пристанищата на Балчик и Варна), или на югозапад (към гръцките пристанища на Средиземно море).
И без друго, ние - българите - сме изчезващ вид, ама с подобни "грижи" до окончателния ни свършек наистина ще настъпи много по-бързо от прогнозираното - преди глобалното затопляне, преместването на магнитните полюси или другите фатални катаклизми.
Дори преди държавата да научи...
Румен Савов, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар