Защо Октомврийската революция се отбелязва през ноември?
Този леко подигравателен въпрос съпровождаше 7 ноември години наред, докато той беше официален празник в България, а в Съветския съюз беше дори национален празник.
Преди обаче да се подиграваме на разминаването между наименование и дати, си заслужава да си зададем и въпроса защо честваме нашето Априлско въстание през май? Отговорът на двата въпроса е един и същ и се свежда до късната замяна на Юлиянския календар с по-точния Григориански календар, което при нас, в православна Европа става едва през ХХ в. Още по-точно – в България през 1916 г., а в Русия – през 1917 г., когато разликата в календара ни с католическо-протестантска Европа вече е била 13 дена.
Както се вижда, времето в двете части на Европа до началото на ХХ е вървяло по различен начин, което има своите исторически последици. Но след това календарът се уеднаквява, зависимостта между събитията в Европа, а и по света става все по-голяма. До голяма степен и заради събитията в Русия от 1917 г.
Навършват се 105 години от началото на Октомврийската революция в Русия, която много хора предпочитат да наричат преврат. Като че ли свалянето на Временното правителство на Александър Керенски и замяната му със Совнаркома на Владимир Улянов-Ленин е просто силова смяна на управлението. Ама не е, както показва историята на ХХ в.
Станалото на 25 октомври/7 ноември 1917 г. е много по-мащабно и радикално, защото още с първите си решения новата болшевишка власт рязко променя развитието на Русия. Декретът за мира оповестява волята на Ленин да изведе Русия от войната на всяка цена, цена, която се оказва огромна част от европейските територии на Руската империя според Брест-Литовския договор от 3 март 1918 г. Декретът за земята разпределя между селяните земята на едрите земевладелци (наричани в Русия помешчици). Започва и дълбоката социална промяна, която унищожава едни класи и социални групи, за да издигне други.
Следва кървавата Гражданска война, белият и червеният терор, чуждестранната интервенция от запад (британци и французи) и от изток (японци и американци), национализацията на промишлеността. Изобщо онова, което се нарича „военен комунизъм”, просъществувал само няколко години (от края на 1917 до началото на 1921 г.). И това май е единственият период, в който в Русия е имало „комунизъм”, каквото и да ни втълпяват сега.
В хода на промените рухва руската имперска триада „Бог, Цар, Отечество”, което кара носталгиците по величието на Руската империя да наричат Октомврийската революция най-голямата трагедия в руската история. А доказателството е сборникът, издаден през 2017 г. от известния в България тогавашен директор на Руския институт за стратегически изследвания Леонид Решетников с името „Столетие от великата руска катастрофа от 1917 г.”.
Само че Руската империя изчезва не през Октомври 1917 г., а след спонтанната Февруарска революция от същата година, за която болшевиките имат много малко заслуги, ако изобщо имат такива. Руският император Николай II абдикира на 2/15 март 1917 г., а брат му Михаил Александрович, който би трябвало да наследи престола като Михаил II, отказва да го направи. И така, просто и лесно, почти като на шега, приключва 300-годишното господство в Русия на династията на Романови. Но и на една държава, от която в Европа и в Азия са се страхували, надявали са се нейната помощ, мразели са я, воювали са с нея.
Крахът се дължи не толкова на революционната пропаганда на есери и болшевики, а на положението, до което имперските власти са довели многострадалното руско общество. Описва го сърцераздирателно Лев Толстой в писмото-предупреждение до императора на 16 януари 1902 г.: „земеделският народ – тези 100 милиона, върху които се гради могъществото на Русия… обеднява с всяка година така, че гладът стана нормално явление. И такова явление стана всеобщото недоволство от правителството във всички съсловия и враждебното отношение към него”. Следват трите революции, които помитат както самодържавието, така и империята.
Когато обаче днес говорим за Октомврийската революция в Русия, по-важни са не причините за избухването ѝ, което е работа на историците, а нейните последици. Защо и как тя променя Русия, как повлиява на останалия свят. Защото няма съмнение, че продължаваме да живеем в свят, оформен и от тази революция. И не само тук, в Източна Европа, по-голямата част от която роденият от Октомврийската революция Съветски съюз поставя под свой контрол след Втората световна война. Защото революцията слага отпечатък върху политическия живот, борбите, разделението и противопоставянето в цяла Европа, в Азия, а и в САЩ.
Ще започна с Русия, защото оттам тръгва всичко. Един от въпросите е защо руската революция не завършва например като Ноемврийската революция в Германия от 1918 г. с демократичната Ваймарска република? А отговорът може да се открие в дълбочината на противоречията, довели до революцията.
Друг въпрос е как все пак Съветска Русия/Съветският съюз устоява на външния и вътрешния натиск? Този отговор е по-сложен, защото е свързан с мащабите и ресурсите на страната, но и с въздействието на идеологията, върху която е изградена, както и с осъществените социално-икономически трансформации.
Защото новата държава е нова не само като политическа система, а и защото пътят ѝ изглежда предварително начертан от Карл Маркс няколко десетилетия по-рано. След известно колебание дали оказалата се единствената успешна „пролетарска” революция да не се върне обратно към капиталистическата икономика (НЕП-а на „западния” марксист Ленин), започва онова, което обикновено се нарича „изграждане на социализъм в отделно взета страна” (идея на „евразийския” марксист Сталин).
Следващият въпрос е какво е донесла/отнела революцията на Русия. Отговорът му също не може да е еднозначен. От една страна революцията, защитата ѝ, както и трансформациите са осъществени на огромна човешка цена. От друга страна обаче, новата по облик и идеология държава се превръща в световен феномен, а победата на СССР в директния сблъсък с Третия райх в годините на Втората световна война го превръща в световна сила. И за почти половин век играе ролята на свръхдържава и център на своя геополитическа система, наречена Втори свят. С влияние и върху Третия.
Косвено доказателство за това ни дава сривът, преживян от Руската федерация след разпадането на Съветския съюз в края на 1991 г. Сътресенията в международните отношения след края на Студената война за добро или за зло създадоха нови възможности, а и изкушения за оформяне на нов световен ред с всички последици, които изживяваме днес.
А в деня на 105-та годишнина от Октомврийската революция е добре да осъзнаем, че независимо на колко хора им се иска да забравят за нея, това няма как да стане, защото тя променя историята.
А въпросът дали Октомврийската революция е била за добро или зло не е исторически. Тя е избухнала, защото е имало причини за това, станалото след нея носи различни последици за различните хора, социални групи и класи. Като същото може да се каже и за нейния край/крах.
Проф. Искра Баева, 24may.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар