Харизматичен актьор от златните 50 на киното от миналия век, боготворен от киноманите в цял свят и бленуван от много жени мъж...
Той умира толкова рано, че светът го запомни млад. За кратко време направи толкова забележителни роли, че остана икона в историята на киното.
Беше всеобщ любимец, широко усмихнат и жаден за живот. Ракът отне силите му и смъртта го отнесе от нашия свят, но ни остави траен спомен за лицето му и за усмивката му.
Навършиха се 100 години от рождението на идола на няколко поколения зрители - Жерар Филип.
"Жерар Филип остави след себе си образа на пролет и младост", - пише за него Луи Арагон и това накара много филмови критици да нарекат актьора "самурая на пролетта".
За 15 години Жерар Филип игра в 29 филма и бе един от най-обичаните актьори не само в родината си Франция, но в цял свят. Той се превъплъти в сложни образи като Жулиен Сорел от "Червено и черно" на Стендал, княз Мишкин от "Идиот" на Достоевски, и още много други герои с характери в широко амплоа - той беше и Фанфан Лалето, и Калигула, и Мефистофел, и принц Хамбургски, и Ричард III и мн. др. И навсякъде остави в ролите си не само незабравим образ за героя си, но и себе си - своето личностно обаяние.
Жерар Филип е роден на 4-ти декември 1922-ра година в Кан, Южна Франция в семейството на адвокат. Едва не умира при раждането. Майка му - също. Тя произхождала от богат род от Прага и семейството притежавало както земя по линия на бащата, така и хотел в Грас.
Малкият Жерар расте заобиколен от родителска любов, но късно прохожда и късно започва да говори. За да засили физическото му укрепване, баща му настоява момчето да спортува активно. Тренирал плуване, волейбол и тенис. Обичал да слуша джаз. Баща му настоявал да стане юрист, но Жерар още след като завършва колеж се записва за пробни снимки в театъра. Първата роля, която получава, е комедийна - в постановката "Съвсем обикновено момче" на режисьора Андре Русен, играна в едно казино в Кан. Забелязан е от театрали и получава нови покани - за спектаклите "Пътешественик без багаж" и "Момичето знаеше...".
През лятото на 1943-та година идва и дебютът му в киното - с филма "Момчетата от кея на цветята" на режисьора Марк Алегре. Изненадващо за всички същата година младият Жерар се записва да следва в Консерваторията в Париж, но киното сякаш само започва да го преследва. Получава примамливо предложение за роля във филма "Страна без звезди"(1946) и прекратява следването.
Силно е привлечен от творбата на Албер Камю "Калигула" и прави всичко възможно да се срещне със самия автор. В лична среща успява да го убеди, че може да изиграе главната роля в театрален спектакъл. Камю се съгласява и така на сцена Жерар Филип изиграва ролята така блестящо, че постановката става звездно събитие в афиша на Париж. Критиците са в шок, как един съвсем начинаещ млад актьор може да изиграе такъв сложен образ. Цял Париж започва да говори за Жерар Филип. Заинтгригувана от младока е и световноизвестната филмова звезда Марлене Дитрих. Тя поема личен ангажимент, Жерар Филип да получи подходящи филмови роли, защото, както се изразила, "това лице заслужава да бъде видяно на голям екран".
И ето че през 1947-а Жерар Филип получава не едно, а две предложения за филмови роли. Последователно излизат два филма с негово участие - "Идиот" (реж. Жорж Лампен) и "Дяволът в плътта" на режисьора Клод Отан-Лара.
Един от киноисториците на всички времена - Жорж Садул, който не пише за всекиго и не хвали всекиго, не скрива възхищението си: "Жерар Филип се изявява като един от най-добрите актьори на нашето време...", написва той. Това е повече от висока оценка, която обръща погледите на всички критици към Жерар Филип.
"Дяволът в плътта" имал толкова голям зрителски успех, че мнозина виждат в появата на Жерар Филип знак за възхода на френското кино. Дори партниращите го актьори отбелязват без капка от типичното актьорско его, че Ферар Филип притежава всички достойнства едновременно -твърде рядко срещано явление. Той съчетава физическа красота, енергичност, чар, романтично изражение и мъжественост, едновременно.
Френската публика буквално се влюбва в Жерар Филип. Ангелската му външност, изяществото му, съчетани с мъжествена физика и поведение, рисуват образа на мъжа-мечта за всяка жена. Милиони почитателки от цял свят произнасят името му като за жив идол. Холивуд е силно заинтригуван от френската звезда, но Жерар Филип прави своя избор - остава в родината си.
Филми като "Пармският манастир" (1948) и "Червено и черно" (1954) го издигат на още по-високо ниво като актьор и затвърждават името му на световна филмова звезда. Франция изпитва обожание и гордост, че е родила такъв актьор. Извън снимачната площадка, партньорките му го описват като малко срамежлив и романтичен млад мъж, непримирим към пошлостта и лошите обноски - човек "между небето и земята", както се изразява актрисата Мария Казарес.
Той притежава всичко - красота, младост, темперамент и остроумие - качества, които претворява в героя си Фанфан Лалето, в който сякаш играе себе си. Филмът на режисьора Кристиан Жак, излязъл през 1952-ра година, има толкова голям успех, че името на героя се превръща в нарицателно за мъжественост, а Жерар Филип е на върха на славата си.
По време на снимките на "Фанфан лалето" спасява едно дете от пожар на снимачната площадка. В почивките тренирал фехтовка и се усамотявал в някой ъгъл. Накрая всички от екипа започнали да го възприемат "като истинския Фанфан".
През същата година Жерар Филип участва и в "Красавиците на нощта" на Рене Клер. Това е вторият му филм с прочутия режисьор - преди това се снима в неговия "Хубостта на дявола", в който играе заедно с легендата Мишел Симон.
През 1956-а година Жерар Филип се пробва и като режисьор, в партньорство с холандския документалист Йорис Ивенс. Двамата създават в съавторство филма "Приключенията на Тил Уленшпигел", в който Жерар Филип изпълнява и главната роля.
Следват филмите "Г-н Рипоа" (1954), "Монпарнас 19" (1957) и "Играчът" (1958). Постепенно Жерар Филип излиза от образа на романтичните герои и се насочва към по-сложни персонажи. Новото му амплоа показва израстването му като актьор, който може да пресъздаде дълбокия психологизъм на персонажите.
Последните филми на актьора са във филма на Роже Вадим "Опасни връзки" (1959) - с осъвременен сюжет на едноименния роман на Шодерло де Лакло, в който си партнира с Жана Моро, и "Треска в Ел Пао" на режисьора Луис Бунюел.
Последният филм е и последната роля на Жерар Филип. През есента на 1959-а съпругата му Ан научава от лекарите, че актьорът страда от рак на черния дроб. Тя известно време укрива страшната диагноза дори от него и Жерар Филип работи до последния момент с Бунюел, въпреки лошото си здраве.
Умира на 22-ри ноември 1959-а година. Погребват го на 29-и ноември, в навечерието на годишнина от сватбата му с писателката Ан Наво (1951). По неговата воля в ковчега е облечен с костюма на героя си от пиесата "Сид" на Корней, играна на сцената в Авиньон. По негова преценка тя била една от най-трудните му роли като актьор. Дълго време не бил доволен от играта си като Дон Родриго, докато не намерил "пътя към героя си". На едно от представленията бил извикан от публиката 15 пъти на бис. Веднъж го попитали, дали се отъждествява с героите си, и Жерар Филип отговорил, че това не би било професионално.
Съпругата му Ан почина през 1990-а. Приживе тя издаде книга за знаменития си съпруг и тяхната голяма любов. Двамата имат от брака си две деца - Оливие и Ан-Мари.
Любовта им с Ан е достойна за роман. Двамата сключват брак на 29-и ноември 1951-ва година. Истинското име на Ан е Никол Фуркад. За да бъде с Жерар, Никол се разделя със съпруга си - дипломат, от когото вече имала 7-годишен син. Майката на актьора била против този брак и дори не отишла на сватбата. Филип дава ново име на съпругата си - Ан. Обичал да цитира Ницше, че "бракът, това е продължителна беседа".
Двамата с Ан били толкова влюбени, че често ги заварвали в целувка зад кулисите. И така било до самия му край. Жерар Филип се е снимал без дубльори в киното. Помним го като смел сражаващ се мъжкар, но и като романтичен любовник. Изиграл е десетки горещи сцени с едни от най-красивите жени на неговото време, като Джина Лолобриджида, и мнозина са се удивлявали на неговата морална устойчивост в брака. Никога този красавец не изневерил на своята Ан.
Интересите на Жерар Филип в краткия му живот са свързани не само с киното и театъра. Той е бил активен член на Националния съвет на привържениците на мира във Франция. Посещавал колонии на непълнолетни престъпници, за да разговаря с тях; участвал в демонстрациите против войните в Индокитай и Корея; с лични средства записал речи на Карл Маркс на плочи; намирал време да участва в заседанията на Съюза на актьорите и пр.
Критикът литератор Кристиян Мегре веднъж казва: "Какво особено има в Жерар? - Той притежава чистота и вродени добродетели, които сякаш нямат място в нашата епоха, но затова пък така силно вълнуват много хора!..."
Театър в Берлин носи името на Жерар Филип. В Раматюел, където е погребан, се провежда ежегоден театрален фестивал в негова чест.
Кой беше Жерар Филип? Харизматичен актьор от златните 50 на киното от миналия век, боготворен от киноманите в цял свят и бленуван от много жени мъж.
Всичко това беше той - Жерар Филип.
Незабравими остават най-ярките му роли - като Жулиен Сорел в "Червено и черно" и Фабрицио дел Донго в "Пармският манастир". Неговите близки твърдят, че е мразел интервютата, но малко преди смъртта си, сякаш предусещайки края, той отговаря на въпросите на една анкета на сп. "Еспресо", от която научаваме някои неща за него от първо лице: изненадващо за всички признава, че е едновременно и свенлив, и горделив; че става оптимист само в трудни ситуации; че ненавижда безчестието и липсата на дисциплина; че любимите му автори са Молиер и Пол Елюар; че успехите си приписва първо на съдбата и чак след това на упорития си труд; че това, което го тревожи и развеселява едновременно е... човекът!
На въпроса, кое го впечатлява най-много в живота, отговаря: - Единствено това, че е прекалено кратък, за съжаление...
Книгата на съпругата му Ан излиза шест години след смъртта на Жерар Филип и носи заглавието "Докато въздъхнеш". Тя е като изповед и послание до Филип. Ан написва съкровени мисли за живота им заедно:
"Плувам до теб в хладната прозрачна вода, или пък чакам да се появиш в рамката на вратата под глицинията. Ти ми казваш - "Добро утро!", аз зная какво си сънувал, какви са били първите ти мисли след събуждането и все пак ти оставаш загадка. Разговаряме - твоят глас, твоята мисъл, думите, с които я изразяваш, са за мене нещо най-познато. Всеки от нас би могъл да довърши започнатата от другия фраза. И все пак ти, и все пак ние, сме загадка един за друг. Усмивката на Джокондата съдържа по-малка тайнственост от което и да било твое движение..."
Да, Жерар Филип остана наистина една загадка, дори за близките си. Като човек, който сякаш бе дошъл за малко сред нас - за да запечата образа си на екрана и да си тръгне, а нас да остави да разсъждаваме върху ролите му, върху живота му... Живя кратко, а ни остави толкова много...
Еми Мариянска, Impressio.dir.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар