Европа срещу Европа

Ако и мисленето на Германия се окаже задръстено с плаките на американската сервилност, европейската сигурност не я чака нищо добро 

 

Предложението на френския президент Еманюел Макрон да се дадат гаранции за сигурността на Русия в бъдещите преговори за европейската сигурност напомнят тест за когнитивните способности на европейския мозък. 

За съжаление, в значителни зони клетките му са дегенерирали от митове и фобии. Или не се оросяват достатъчно с трезвост и реализъм. 

Това, че тази диагноза важи за част от източното му полукълбо, не е тайна - мисленето на балтийските страни и Украйна отдавна е неизличимо и неслучайно те отхвърлиха предложението, без да се замислят. 

По-тревожното е, че диагнозата е в сила и за централната му част, доколкото бе отхвърлено от почти всички партии в управляващата коалиция в Германия. А и се смяташе, че Германия и Франция са партньори в регулирането на украинския конфликт и изобщо по европейската сигурност.

Чипът на украинския конфликт е сглобен не от Русия. Основната причина за него е разширяването на НАТО до самите й граници по настояване именно на Източна Европа и по внушение на САЩ. Макар и в НАТО, първите се тресяха от фобията, че едва ли не ще бъдат нападнати от Русия. Вторите искаха да я накажат заради водената от нея независима политика.

Кремъл обаче не можеше да стои със скръстени ръце пред възможността в Украйна или в Латвия да се появят ядрени ракети, срещу които той няма да има време да реагира, ако вземат за мишена Москва. Както при Карибската криза през 1962 г. Джон Кенеди поиска от Никита Хрушчов да махне ракетите със среден обсег от Куба, така и Путин е в правото си да не допусне появата на ядрени ракети пред прага си. 

При ядрените преговори САЩ-СССР всяка от страните се стараеше да влезе в страховете на другата и така двете суперсили стигаха до стратегическия баланс. Източната част на мозъка обаче е пълна с инфантилни тромби, за да стигне до такава зрялост. Ако и мисленето на Германия се окаже задръстено с плаките на американската сервилност, европейската сигурност не я чака нищо добро.

Истината е, че в Западна и Южна Европа има политически сили и личности, които мислят като Макрон. Но ще им предстои тежка битка с Източна, Централна и Северна Европа, за да не се стигне до мащабен европейски конфликт.

Юри Михалков, "Дума"