Когато от Будапеща наш ексдепутат и още по-ексконституционен съдия казва, че „България е слаба, унизена, в институционална и партийно-политическа криза с гроги партии” и ще се оправи, ако „проведе дебат и изгони Сорос”, това не е нищо друго освен поставяне на пръст в рана.
Още повече, когато съвпада на време с изявление на анализатор като Майкъл Хъдсън, който в списание Four написал „санкции, глоби и политическа намеса в европейската политика се извършва от страна на американски неправителствени организации, сателити на Националния фонд за демокрация. И така е от 1945 г., но днес превръщат Европа в държави без индустриална мощ”.
Още по-впечатляващо е, че и турски медии поставят темата „Сорос” като важна точка от дневния ред на мислещите граждани.
Разбира се, основна причина за подобни разсъждения безспорно е случващото се на терен в Украйна. И то не от 24 февруари тази година. „Отворено общество” на Сорос действа в Украйна като международен ренесансов фонд и то чрез организация „Пора” с лидер Владислав Касков.
Струва си да се припомни, че след обявяването на независимостта на Украйна от СССР лидер там бе Кравчук, след 3 години Кучма, който бе обявен за приближен на Русия, значи нежелан, и на негово място предпочетеният за поставяне лидер бе Юшченко. След като на изборите се получиха противни на проведените анкети резултати, посочена бе манипулация в изборния процес, народът бе изкаран по улиците и т.нар. оранжева революция бе в кърпа вързана. Изобщо нямаше съмнение, че става под егидата на САЩ и западните съюзници, коментира турски наблюдател от „Сюзджу”. Ръководителят на „Отворено общество” на Сорос в Украйна, Терасюк, стана външен министър, а съпругът на член на управителния съвет на „Отворено общество”, Гриценко, стана министър на отбраната. Лидерът на „Пора”, Касков, пък бе назначен за съветник на новия президент Юшченко. Обществена тайна, както се казва, бе фактът, че това е наложено от Сорос т.е. от САЩ, а самият Юшченко веднага заяви, че „Украйна ще влезе в НАТО и ЕС”. Отношенията Украйна-Русия започват да се влошават, заговори се за сваляне от страна на украинците на руски самолет с 82 пътника със С-200, но след Юшченко на власт дойде говорещият на руски Янукович, който не подписа спогодба за сътрудничество с ЕС. Отношенията с Москва определено бяха нормализирани, но своеволието да не насочи Киев към Запада доведе до вътрешни размирици, в които загубиха живота си близо 100 души. Янукович е принуден да напусне Украйна, за втори път победен от организациите на Сорос, казват запознати. На власт е поставен олигарха Порошенко, който бързо-бързо подписа споразумение с ЕС, отхвърли всякакво сътрудничество с Русия и заяви, че Украйна ще влиза в НАТО. По-нататък е ясно, защото събитията са скорошни. За да се стигне до войната на територията в Украйна и днес Зеленски да казва, че „Украйна и САЩ са рамо до рамо в борбата срещу Русия”.
В тази връзка не е без значение и ролята на организациите на Сорос в страни като Сърбия и Грузия. В Сърбия Сорос подкрепя организацията „Отпор”, но и нова, финансирана от САЩ организация „Знаю” с лидер Маркович. В Грузия е „Кмара” , а в Скопие синът на Сорос е съветник на управляващите в РСМ. Във Великобритания действа Westminster фондация за демокрация, а в Германия е фонд „Маршал”. На помощ идва и създадения нарочно медиен канал „Канал 5”.
За какво е всичко това ли? Просто се осигурява влияние върху политическия, медиен и обществен живот в стратегически интересни страни. Финансирането е от чужбина, организациите са неправителствени, но дейността им е пряко насочена и срещу традиционните християнски ценности. Отделно е антируската пропаганда, дискредитирането на Русия, но съпроводено с издигането на свои хора във високите нива на съответното държавно управление.
Трябва да се признае високопрофесионалната работа на фондациите на Сорис в областта на информацията и информационно-политическите изяви. Разединението в съответните общества е пряко последствие от такава дейност и това е особено ярко отбелязано в страни като Армения, кавказките републики и Унгария. Там случаят е по-различен, защото Орбан от години води почти лична битка с ролята и влиянието на Сорос в страната. Още повече, че самият Сорос е роден в Унгария. Все пак Будапеща успя да повлияе за преместване на финансирания от Сорос университет, който намери пристан във Виена. Част от влиянието върху младите хора в Унгария бе туширано.
Ако някой пита за България отговорът е повече от очевиден. Не сме изключение. Имаме си и соросоиди, както народът масово ги нарича, имаме си и фондация, и организации и дейци по висшите етажи на властта.
Какво печели България? Е, това е въпрос без повишена трудност. Вижте другите страни и битките, които се водят там. Украйнизацията е на мода.
Надеждата е, че българите са твърдоглави и все пак не се дават лесно. Пък и не вярват вече на никого. Както се казва „ще се оправим”. Дано.
Зорница Илиева, 24may.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар