КОЙ е политологът Евгений Дайнов?
Син на баща си, син на майка си, мъж на жена си и срам за изброените.
Дайнов е син на известния в миналото журналист Александър Дайнов. Сигурно знаете, че Александър Дойнов навремето е бил постоянен коресподент на “Работническо дело” в Москва за периода 1961 до1965 година и в Лондон за периода 1971 до 1977-ма, а след това е главен редактор на вестник „Софийски новости“.
Няма да ви обяснявам какъв е бил баща му, за да е постоянен кореспондент в Москва и Лондон - сещайте се сами.
Майка му, Лидия Маринчевска, е дъщеря на активни борци против фашизма и капитализма, има висше медицинско образование и е работила в Центъра за научна информация към Медицинска академия.
Самият Евгени е завършил в Оксфорд и е работил в Института по история на БКП, в който тогава е работил и президентът Георги Първанов. Любопитно в историята на живота му е, че през 1984 г. получава научната степен кандидат на историческите науки с дисертация - затаете дъх: „Френската комунистическа партия и проблемът за политическите съюзи (1972-1981 г.)“.
От март 1985 г. е асистент в Софийския университет, а през учебната 1985–1986 г. е гост-преподавател в колежа „Св. Антони“ на Оксфордския университет.
Кои са имали възможност да станат гост-преподаватели през 80-те години - също може да се сетите сами.
Има специализация в Париж под ръководството на професор Ален Лансло.
Нещо да ви прави впечатление?
Кои или по-точно, чии деца се учеха в европейските столици Лондон, Париж и Москва?
В публичното пространство се твърди, че навремето имал "големи главоболия", докато успял да сключи брак с рускиня. Тогавашният кремълски диктатор Леонид Брежнев забранил смесените бракове, както някога Сталин, и красивата съветска девойка Аня, макар и бременна, не можела да мине под венчило за “западен” човек.
На всичко отгоре тя била дъщеря на член на ЦК на КПСС, което още повече усложнявало ситуацията. Въпреки това Аня нарушила заповедта на великия вожд и се омъжила за любимия младеж от България. В резултат на което баща й моментално изхвръкнал от Централния комитет.
Самият той твърди, че четири пъти бил отказвал да стане член на БКП. Не съм склонна да му вярвам, но пък и не ме интересува.
Това, което ме интересува е следващата част от автобиографията му е тя е свързана със събитията по време на т.нар. “перестройка” , когато той се включва в Клуба “Екогласност”. Шефовете му, разбира се, веднага го привикали и му препоръчали да напусне за известно време София. Така младият научен сътрудник отива да копае дупки в Царева кория, където го заварва превратът на 10 ноември 1989 г. Напуска по собствено желание прословутата АОНСУ, изхвърлят го и от Философския факултет на Софийския университет, където 5 години е бил асистент.
Кулминацията в развитието му е през 90-те години, когато работи за фондация ''Отворено общество'' на Сорос, като през 1998 г. става шефче във фондацията.
Сега изяснява ли ви се всичко, включително тъпите въпроси, които задава в постовете си?
Няма коментари:
Публикуване на коментар