По инициатива на Васил Априлов е открито първото взаимно училище

Той първи въвежда взаимоучителната метода вместо килийното обучение. Това го прави първото българско светско училище, а първият учител и уредник в училището е Неофит Рилски

 

 

На днешния ден през 1835 г. по инициатива на Васил Априлов – предприемач, просветен деец, дарител и писател  от времето на Българското Възраждане, е открито първото взаимно училище с първи учител Неофит Рилски.

Решителен поврат във възгледите на Априлов предизвиква прочетената от него през 1831 г. книга на Юрий Венелин “Древните и сегашните българи”. Под нейно влияние е отклонен от елинизма и се посвещава на просветно и културно издигане на българския народ.

През 1835 г. с помощта на Николай Ст. Палаузов,  на братята Константин и Димитър Мустакови, на други български търговци в странство и на митрополит Иларион Търновски, Васил Априлов открива в родния си град Габрово първото взаично училище, изцяло с преподаване на български език, сега негов наследник е Априловската гимназия. Той първи въвежда взаимоучителната метода вместо килийното обучение. Това го прави първото българско светско училище. То се съгражда и поддържа чрез създадения от Васил Априлов дарителски фонд, в който се включват Никола Палауцов и много други габровци. Първият учител и уредник в училището е Неофит Рилски, който в годината преди да поеме преподаването написва и превежда някои основни помагала и изучава прилагането на новия метод.

Освен значителната парична и организационна помощ, която оказва на българското просветно движение, Априлов издава и няколко книги, с които дава насока на възрожденското училищно дело: “Денница на новобългарското образование” (1841 г.), „Допълнение към „Денницата“ (1842 г.), „Мисли за сегашното българско учение“ (1847 г.). Решително настоява новобългарският, а не църковнославянският или гръцкият език, да бъде основа на светското образование в България.

Значението на Васил Априлов за развитието на българската наука се определя главно от неговата организаторска и посредническа работа. Чрез писма издирва в България свои сътрудници и ги насърчава в събирането на старини и на народни песни. Негови дописници стават Захари Круша (фолклорист, книжовник, учител и преводач), Райно Попович (учител и книжовник), Неофит Рилски (монах, учител и книжовник, определян от известния българист Константин Иречен като “патриарх на българските учители и книжовници”), Анатолий Зографски (български възрожденски духовник от Македония) и други. С тяхно съдействие Васил Априлов пръв обнародва образци от средновековни български монети, както и текстовете на няколко старобългарски грамоти.

През 1847 г. Априлов посещава Габрово. На връщане за Одеса умира в Галац от мъчилата го дълги години туберкулоза. Завещава на габровската община значителна сума, с която да се построи нова сграда за основаното по негов почин училище. Първоначално е погребан в Галац, а впоследствие останките му са пренесени в двора на Априловската гимназия. През 1935 г. пред училищното здание му е издигнат паметник, изработен от скулптура Кирил Тодоров. В подножието на статуята са изобразени различните етапи от развитието на българското образование.

 Banker.bg