Около 40% от българчетата са с чуждоземни имена

В наши дни глобализацията обърна с главата надолу традициите при именуването 

 

Кой какво име ще избере за новородената си рожба е въпрос, засягащ не само семейството, но и обществото ни като цяло, защото именната система е част от нашата култура и традиции. 

Затова в повечето европейски държави нормативната уредба регулира този процес. В България обаче законите са либерални. Дойде ли моментът да кръщава детето си, българинът има свободата да развихри докрай въображението си, предава БНР – Радио България.

Някога, традициите при именуването на детето се спазвали стриктно от патриархалното ни общество. Те повелявали първото дете да бъде кръстено на бащата на момчето, а ако е момиче – на майката. Ако рожбата проплаче на празника на някой светец, тя директно получавала неговото име. Деца не се кръщавали на починал роднина, освен ако не си е отишъл от този свят много млад. В миналото, имало и любопитни практики – ако в едно семейство непрекъснато се раждали момичета, започвали да ги кръщават Доста, Стига и пр., за да убедят Господ да престане да им праща само женски. Ако пък много рожби в дадено семейство умирали, за новороденото избирали грозно име, като Черньо, Грозьо и други подобни, за да прогонят злите сили от него и т.н.

Традиционните български имена са със славянски или прабългарски произход, както и такива, свързани с християнската религия. Но в наши дни глобализацията обърна с главата надолу традициите при именуването.

“В днешно време картината е съвършено различна – казва пред медиата проф. д.н. Анна Чолева-Димитрова от Института за български език при БАН. – Първо имаме демографска криза. И ако все по-често в семейството има по едно дете, на кого по-напред да се кръсти, за да не се обидят едните или другите роднини? А и сме на първите места по съжителства без сключени бракове в Европа. Така че младите се чувстват освободени от традицията да кръщават на баби и дядовци. Появиха се други моди. Те изтласкват желанието за продължаване на името на рода, а и много българи живеят в чужбина. Там се съобразяват с установените норми и влияния. Нашите изследвания през последните години показват, че у нас традицията се спазва 20-30%. Но пък чуждите имена, които нахлуват са между 30-40%.“