Мистерията на българските гранични дронове

Или как Моканина от Макондо гледа ще кацне ли бяла лястовица на жицата

Историята около прословутите дронове, които ще облитат българо-турската граница и ще дебнат върволиците нелегални бежанци, много наподобява на емоционалната обагреност на една популярна българска естрадна песен. 

“Вървях един следобед, без цел и посока… Изведнъж видях отлитащо хвърчило и чух забравен смях. Ти лети, лети, детски спомен жив, връщаш ни отново в онзи чуден свят”, се пее в нея. И досущ като лиричния й герой нашенското вътрешно министерство се препиня без цел и посока по странджанските пущиняци, гледайки ту отлитащи, ту долитащи дронове .

В последната година мистерията на българските гранични дронове изглежда ще надмогне мистерията на българските гласове по мащабите и дълбочината на енигматичността си. Ако съдим по бликащите от възторг съобщения от МВР, по древния въздушен път Виа Понтика и въобще над територията на България летят не щъркели, фламинга, чапли и прочие екзотични прелетни птици, а безпилотни крилати уреди.

Характерното за мистерията на българските дронове обаче е това, че те винаги летят за първи път.

С такова настроение и визия например този месец служебният вътрешен министър Иван Демерджиев обяви, че очаква солидна финансова подкрепа от страна на Европейската комисия за охраната на българо-турската граница по Механизма за солидарност, и по-специално – за доставката на безпилотни летателни апарати.

“Дронове се включват в работата на МВР по охраната на браздата. Те ще следят както за незаконно преминаване, така и за корупционни практики в “Гранична полиция”, обяви Демерджиев на поредното Национално съвещание, проведено през седмицата.

Играта на дронове има своята история и в крайна сметка се оказва, че ние чакаме тия пусти хвърчила така, както Моканина чака да зърне бялата лястовица.

Разгръщайки страниците за историята, откриваме, че през април 2022 г. също сме били в трепетно очакване. Тогава Главна дирекция „Гранична полиция“ обяви нова поръчка за доставка на пет дистанционно управляеми летателни системи, състоящи се от по два безпилотни летателни апарата с вертикално излитане и кацане, с цветни и термовизионни камери, наземни станции за управление със система за предаване и приемане на данни, автомобили с повишена проходимост за транспортиране на оборудването. Прогнозната стойност на мечтаната придобивка бе закована на 416 666 лв. без ДДС, а крайният срок за подаване на оферти бе 27 май 2022 година.

Тази страница от драмата около играта на дронове също си има предистория.

През март 2021 г. „Гранична полиция“ бе обявила подобна такава процедура, но с прогнозна стойност почти 2.5 млн. лева без ДДС. Два месеца по-късно обаче поръчката бе прекратена от възложителя с аргумента, че… била възникнала необходимост от подобряване на техническата функционалност на дроновете. По препоръка на на Европейската агенция за гранична брегова охрана “Фронтекс”, разбира се, не защото някой нашенец се е (у)сетил. Казано на по-простосмъртен език, на МВР-началниците са им издърпали ушите, че дроновете, които смятат да купят с 2.5 милиона, трябва да са далеч по-надеждни, по-устойчиви, по-способни да функционират в неблагоприятни климатични условия и… по-издръжливи на механични въздействия.

Ще познае ли някой как бе решен този проблем? Трудна работа, затова издаваме съкровената тайна: на съответните места в документацията и обявлението на поръчката било добавено важното изискване… “системите да са устойчиви на удар, вибрации, прах, влага, разливане на вода”.

Разлиствайки историята на казуса, си припомняме че през август 2022 г. “Гранична полиция” прекрати поръчката за покупка на пет дистанционно управляеми летателни системи. С мотива, че двете получени оферти не отговаряли на изискванията на възложителя. Фирмите “Темпекс” ЕООД и “Дефтрейнинг” ЕООД не успели да докажат изпълнение на сходна поръчка през последните три години, така че дори не се е стигнало до отваряне на ценовите им оферти.

Въобще, поръчките на МВР имат съдбата на бялата лястовица на Йовков от известния му разказ “По жицата”.

Става очевидно, че по някакви наши народопсихологически, генетически, политически и прочие особености совите у нас не са това, което са, и по тази причина нашенецът Петър Моканина по-скоро живее в Макондо, а не житна Добруджа.

За това откритие ни отваря очите фактът, че въпреки провалените поръчки, дронове летят ли летят, като детските спомени живи в песента на Орлин Горанов и Кристина Димитрова.

За това през септември 2022 г. свидетелства не кой да е, а самият служебен вътрешен министър Иван Демерджиев. “Всички полицейски дронове кръжат над границата с Турция, за да помагат на униформените да стигат бързо до преминаващите през оградата нелегални мигранти”, заяви той след среща с шефката на Европол Катрин де Бол.

Истински магически реализъм, излязъл не изпод перото на Маркес, а плод на нашата обществено-политическа действителност! Хем обществените поръчки падат една след друга, хем небето ни порят дронове нашир и надлъж, за ужас на клетите нелегални мигранти…

И изведнъж, така както дроновете облитат родното Макондо, през октомври 2022 г. разбираме, че МВР пак се кани да купува безпилотни летателни уреди, този път само за 125 000 лева без ДДС.

Слава богу последната дума по казуса с митичните дронове засега е на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен. Тя е веща в деликатната област на обществените поръчки, съдейки по ролята й за снабдяването на ЕС с ваксини срещу COVID. И затова рече и отсече: не някой друг, а ЕК ще предостави инфраструктура и оборудване, като дронове, радари и други средства за наблюдение по сухопътната граница между България и Турция. А да – и ни “помоли” да забравим за така мечтаните от нас 2 млрд. евро за ограда и дронове.

Така че положението в момента е следното: Моканина, МВР и всички ние сме втренчили погледи да зърнем бялата лястовица нейде по жицата, единия край на която тръгва от покрива на ЕК в Брюксел.

Жицата е дълга, губи се отвъд хоризонта на Макондо.

Очите ни са слаби, но ние знаем, че от другия край на жицата ще се обадят кога лястовицата ще кацне.

И застинали в трепетно очакване, си представяме как хвърчилото лети, лети, като детски спомен жив…

 Румен Савов, Banker.bg