След над 60 милиона "стрийма" в Spotify и безброй
слушания по всички възможни платформи и публични места, "Дилайла" се
озова в клещите на модерната цензура
В края на 60-те години на миналия век младият лъв на Уелс Том Джоунс пее за пръв път, предопределената да стане класика песен, "Дилайла".
Живите изпълнения са спектакъл, достоен за сочната иконография на сексуалната революция от това преломно десетилетие - почитателките на потентния притежател на могъщ глас баритон го замерят с бельото си, докато той доставя тонове мелодично забавление по пътя си към острия връх на шоубизнеса и статута на един от най-дълготрайните световни секс-символи.
Парчето за заслепен от ревност мъж, който убива с нож своята любима и после признава как очаква мрачната си съдба, се врязва във въображението на публиката повече със своя стил, не толкова със съдържание. Мелодията, изпълнението, епичния припев... никой нормален не мисли за насилие над жени, докато пее "Дилайла" през десетилетията. Песента става легендарен шлагер и евъргрийн, особено популярна и сред спортни фенове по цялото земно кълбо.
А сега, в началото на февруари, 55 години след първото прозвучаване пред публика, "Дилайла" беше напълно забранена от ръгби съюза на Уелс с идеята постепенно да бъде премахната от публичния пейзаж като цяло. Засега неофициалният химн на този мъжкарски спорт в родината на Том Джоунс вече не може да звучи на националния стадион. След над 60 милиона "стрийма" в Spotify и безброй слушания по всички възможни платформи и публични места, "Дилайла" се озова в клещите на модерната цензура.
От началството на спортната институция в Уелс посочват, че песента се забранява, защото в текста се пее за насилие над жени. За пръв път ръгби съюзът пробва да махне парчето преди седем години, но сега налага пълна забрана. Това се отнася дори за феновете, които винаги пеят "Дилайла" по време на мач. Една дълга и зрелищна традиция се зачерква в реално време. Излишно е да посочваме, че не съществуват никакви доказателства, че пеенето или слушането на "Дилайла" водят до насилие над жени.
"Ръгби съюзът на Уелс осъжда домашното насилие от всеки вид", се казва в официално и неиронично съобщение, оправдаващо цензурата.
Но, господа, "Дилайла" не е домашно насилие. Това е песен. Развлекателен продукт. Мелодия плюс текст. Артефакт на популярната култура с огромен отпечатък и влияние върху милиони хора. Но не като призив за насилие и убийства от ревност. А като повод за забавление и повод за припяване на онзи епичен припев, стилизиран от критика Марк Стайн така:
Maaaaah, maaaaaah, maaaaaaah DelilahWhaaaaah, whaaaaaah, whaaaaaaah, Delilah?
"Потърсихме съвет от експерти по темата и сме наясно с проблематичната и разстройваща за някои привърженици тема на песента", продължават с абсурдите от спортната институция. Всички посетители на ръгби мачове на националния стадион на Уелс са официално призовани да не пеят "Дилайла" по никакъв начин. Това се отнася и за гостуващите фенове.
Дни след забраната тълпите на ръгби мач между Уелс и Ирландия изригнаха с епичния припев на "Дилайла" на полувремето. Естествено, че ще го направят.
А 82-годишният сър Том Джоунс включи песента в програмата на дългоочаквания си предстоящ летен концерт в Кардиф.Билетите бяха изкупени за минути.
Ето как работи цензурата. Забраняваш нещо и го правиш още по-желано и търсено. Особено, когато става въпрос за поп класики от 60-те. Още през 2014-а година Том Джоунс коментира пред BBC, че е горд с превръщането на песента в неофициален химн на ръгбито в родината му Уелс и по никакъв начин текстът на "Дилайла" не е "политическо послание".
"Буквалното приемане на песента премахва цялото забавление. Този буквализъм няма нищо общо с духа, в който хората пеят "Дилайла", добави един от най-системно замеряните с женски бикини и сутиени мъже в историята на човечеството.
Реакцията към забраната на тази песен може да послужи и като сигнал за предстоящите нови глави в културните войни. Институции забраняват песен, подкрепени от множеството световни медии. За съжаление престижния издания действително защитиха цензурата и дори пожелаха още. Но свободните хора се противопоставят на този идеологически захват върху публичното пространство и културното наследство, и с пълно гърло оповестяват опозицията си.
"Дилайла" може да стане символ на съпротивата срещу политическата коректност. А може и просто да си остане един страхотен поп хит от 60-те, който никога не се е взимал насериозно. Композитор е Лес Рийд, текстът е на Бари Мейсън - две светила на британската музика. Изпълнението, разбира се, е на Том Джоунс. Той поднесе "Дилайла" и на българската публика по време на епичен свой концерт в зала 1 на НДК преди десетилетие.
Ето го и "скандалния" текст на вече постепенно забраняваната песен. Първо в оригинал, после и на български. Може да се пее и без да сме на ръгби мач:
I saw the light on the night that I passed by her windowI saw the flickering shadows of love on her blindShe was my womanAs she deceived me, I watched and went out of my mind
My, my, my, DelilahWhy, why, why, DelilahI could see, that girl was no good for meBut I was lost like a slave that no man could free
At break of day when that man drove away, I was waitingI crossed the street to her house and she opened the doorShe stood there laughingI felt the knife in my hand and she laughed no more
My, my, my, DelilahWhy, why, why, DelilahSo before they come to break down the doorForgive me Delilah, I just couldn't take anymore
She stood there laughingI felt the knife in my hand and she laughed no more
My, my, my, DelilahWhy, why, why, DelilahSo before they come to break down the doorForgive me, Delilah, I just couldn't take anymoreForgive me, Delilah, I just couldn't take anymore
Превод на български, публикуван от потребителя sakura1992 в lyricstranslate.com/bg
Видях светлината в нощта, когато минах край прозореца ѝ
Видях трептящите любовни сенки по щорите ѝ
Тя беше моята жена!
Докато ме мамеше, аз гледах и полудявах...
Моя, моя, моя Дилайла!
Защо, защо, защо, Дилайла?
Виждах, че това момиче не е за мен
Но бях загубен, като роб, който никой не би могъл да освободи.
На съмване, когато онзи мъж си тръгна, аз чаках;
Пресякох улицата до къщата ѝ, и тя отвори вратата.
Стоеше там и се смееше!
Усетих ножа в ръката си, тя не се смееше вече.
Моя, моя, моя Дилайла!
Защо, защо, защо, Дилайла?
Затова преди да дойдат да разбият вратата...
Прости ми, Дилайла, но повече не можех да търпя.
Тя стоеше там и се смееше!
Усетих ножа в ръката си, тя не се смееше вече.
Моя, моя, моя Дилайла!
Защо, защо, защо, Дилайла?20
Затова преди да дойдат да разбият вратата...
Прости ми, Дилайла, но повече не можех да търпя.
Прости ми, Дилайла, но повече не можех да търпя!
Владислав Апостолов, Urbn.dir.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар