В очакване на съдебен процес, прокурорския син Васил Михайлов все не случва на съдии.
Пернишкият побойник е обвинен за нанасяне на средни и леки телесни повреди, непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, и за закана с убийство. За никое от престъпленията обаче синът на обвинителя от окръжната прокуратура в миньорския град Бисер Михайлов не напира за споразумение – в очакване да бъде оправен по бащина линия.
В случая прокуратурата приключи сравнително бързо разследването, но засега не се намира съдия, който да поеме делата, общо три на брой. След внасяне на първото в Софийския районен съд, то беше прекратено и изпратено като подсъдно в Перник, където са извършени деянията. Всички съдии в тамошния районен съд обаче си направиха отводи с мотива, че са в служебни и лични отношения с прокурора, което може да доведе до съмнения в безпристрастността и обективността им.
В резултат на това масово заявено професионално “благородство”, Върховният касационен съд (ВКС) се видя принуден да върне делото в столицата. Последваха обаче нови пет отвода на столични съдии, след което шестият го насрочи за края на февруари.
В т.нар. разпоредително заседание беше прието, че пречки за провеждане на процеса в съдебна фаза няма. С една “малка” подробност – нужда от привличане на резервен съдия, понеже приелата да разгледа делото Радослава Качерилска всъщност не може да го направи. Причината – заминава на 10-месечен стаж като деловодител в регистратурата на Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
Така делото срещу прокурорския син ще бъде пуснато отново за преразпределение, което разкрива нови хоризонти за масови самоотводи. Дори обаче да се намери съдия, който да го поеме, процесът е миниран поради разнобой в схващането кога трябва да бъде определен резервният съдия. По закон това се решава именно в разпоредителното заседание, в което се обсъжда въпросът необходимо ли е изобщо привличането на такъв.
Същевременно основен принцип в наказателния процес е неизменност на съдебния състав. А съгласно предвидената в НПК специална уредба за резервните съдии те трябва да присъстват при разглеждането на делото от началото на съдебното заседание. Ограничението за резервния съдия в това му качество е да не участва в съвещанията и в решаването на въпросите по делото.
Така въпросът е дали разпоредителното заседание, което е по същество подготвително, а съдебното следствие още не е започнало, се явява първо в съдебната фаза.
Ако се приеме това схващане, преобладаващо в доктрината, разпоредителното заседание ще трябва да бъде проведено отново с решаване на същите въпроси. Включително допуснато ли е от разследващите съществено, но отстранимо нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. При преценка за наличие на такива, различна от тази на предишния съдия, делото трябва да бъде върнато за доразследване. Ако пък се стигне до образуване на тълкувателно дело процесът следва да бъде спрян с опцията да остане “на трупчета” месеци, че и години.
По второто дело срещу Васил Михайлов положението е сходно – след серия самоотводи на районните съдии в Перник то е разпределено на последния от тях в очакване да направи същото.
Единствено третото дело е извън районите на София и Перник. То е подсъдно на Бургаския районен съд, защото е образувано за побой в Созопол. Всеки от тамошните съдии обаче също може да се изниже с аналогичен мотив за служебно познанство с бащата на бабаита, скалъпвайки версия в тази посока. Освен че позициите, контактите и чадърите над “правилните” хора в системата са и “професионална тайна”. А водещият принцип е на “наши” кадри да не се посяга.
Същевременно, проблемът с удобните отводи не е от вчера и онзи ден, тъй като Висшият съдебен съвет и ведомствения инспекторат периодично констатират необосновано висок процент на отказите от поемане на дела във всички клонове на правораздаването.
Точно на тази “тема” е посветено и първото тълкувателно дело за тази година на Гражданската и Търговската колегии на ВКС. При това в най-болезнения аспект при основанията за отвод – когато не са налице предвидените от закона конкретни хипотези, но съществуват “други обстоятелства”, които пораждат основателно съмнение в безпристрастието на съда. Именно тази неопределена хипотеза е и единственото процесуално средство на страна по дело да иска отвод на съдия, зад чиито действия прозират поети корупционни ангажименти.
Въпросите, на които ще бъдат дадени отговори от върховните съдии, са два.
Първият е дали участието на съдия в предходно дело, по което е взето становище по същите доказателства, представени и по настоящото висящо дело или е налице произнасяне по въпрос, релевантен за изхода му, са основание за отвод.
Вторият въпрос е налице ли е порок и какъв на съдебно решение, постановено от съдебен състав при наличие на горните обстоятелства за отвод.
Тълкувателното дело е образувано по искане на състав на ВКС, който при разглеждане на конкретно дело установява разнобой в практиката, настъпил през миналата година с произнасяне на друг състав по друго дело. Дотогава се приема, че отказът на съдия да се отведе, въпреки наличието на основание за отвод в общата хипотеза, сам по себе си не може да обуслови извод за неправилност на постановеното от състава решение.
При извършване на преценка дали отказът на съда да се отведе е довел до неправилност на постановеното решение е необходимо да се съобрази какво е било процесуалното поведение на съда в производството спрямо съответната страна, т.е. дали спрямо нея е процедирано по начин, който да постави под съмнение разглеждането на спора и постановяването на решение само и единствено въз основа на данните по делото, закона и вътрешното убеждение на съдебния състав.
С решение от април 2022 г. обаче състав на ВКС отменя решение на окръжен съд, постановено след отказ за отвод на всички членове на съдебния състав. Неуваженото искане на една от страните е обосновано с факта, че същият състав е постановил вече решение по аналогичен спор между същия жалбоподател и съпруга на настоящата ответница. А отправилият тълкувателното предложение състав решава, че колегите му е следвало да се отведат само на това основание. С аргумента, че “макар да нямат лична заинтересованост от изхода на делото, в страните може да се създаде такова впечатление, а това нарушава усещането за безпристрастност, което съдът следва да внушава”.
Но каквото и да бъде тълкуването, то няма да реши проблема с беззаконието при съдебните отводи. В едната група случаи съдии се отвеждат неоснователно сами в защита на принципа “Гарван гарвану око не вади”. В другата група отказват да го направят по искане на страна, която съзира основателно корупционни зависимости, но сама не може да ги докаже, а съдията отрича. Доказателствата идват с крайния съдебен акт, когато поръчката е изпълнена, а жертвата – посечена.
Огнян Стойчев, Paragraph22.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар