Западът допуска политическа грешка – настройвайки с позволени и непозволени средства световната общественост срещу Русия
Военната операция или войната на украинска земя, проточила се цяла година, отдалечава мирното решаване на близкия до Европа военен конфликт и дипломатическата развръзка между воюващите Русия и Украйна.
Прокарва се през тази година една разделителна линия в света, от една страна САЩ, НАТО, ЕС под името „ЗАПАД“ и привърженици и от другата - останалия свят.
Западът, към който се числи и България, застава зад Киев и срещу Москва, с цел да се окаже помощ на Украйна с всички политически и военни средства и възможности, опитвайки се да сринат авторитета и икономиката на Русия.
Надпреварата във въоръжаването сякаш замени надпреварата в мирните инициативи, които бяха основна цел на ООН и на държавите след Втората световна война и най-вече след Студената война.
Европейският съюз не е този, в който влязохме през 2007 г., организация на мир и сътрудничество. Днес тя прилича на военна организация, купува и продава огромни количества оръжие, снаряди, боеприпаси, вместо залегналата в нейната Харта политика, която остана само за визитка.
Повратен момент е за ЕС, който е създаден като мирен проект, а сега по същество навлиза в оръжейния бизнес за първи път в историята си. За да покрива, както даренията-оръжие, така и новите оръжейни покупки, ЕС реши да използва финансиране дори от Европейския фонд за подпомагане на мира, който не попада под забраната за финансиране на военни дейности от ЕС.
Лошото водачество на Тройката - Шарл Мишел, Фон дер Лайен и Жозеп Борел промени стила и целите на този мирен проект - Европейски съюз, за който работиха поколения европейски лидери и кариерни дипломати.
„Западът изпраща все по-мощни оръжейни системи в Украйна, за да продължи военните действия срещу Русия, и затова Третата световна война вече не е някакво литературно преувеличение. Сега това е реална опасност", подчерта преди дни унгарският премиер Виктор Орбан. И Китай се произнесе “ЕС вече не е онази организация, бореща се за мир и сътрудничество, за елиминиране на бариерите, които ни разделят".
Западът услужливо забравя заплетените конфликтни отношения между Русия и Украйна преди и след 2014 г. и изтъква само датата 24 февруари 2022г., когато Русия каза: “До тук!”
Да, огромната бяла мечка десетилетия седеше на ледника и големи и малки животни я нараняваха с удари под кръста, дърпаха я, дразнеха я, обиждаха я, за да потъне... Но тя ръмжеше, сърдеше се, гърчеше се, бранеше се, стенеше тихо, но стоеше непоклатима като сфинкс. Но изведнъж изрева, размърда се, изправи се величествена, показа кървавите си рани, облиза ги и се гмурна в Ледовития океан - дано водата-лековита ги превърже, за да излезе отново силна за следващ бой...
Западът допуска политическа грешка – настройвайки с позволени и непозволени средства световната общественост срещу Русия, громейки изграждания в продължение на десетилетия авторитет на световната арена като една от петте велики сили и постоянните членки на Съвета за сигурност на ООН, радетел за световния мир.
Изстъпление. В желанието да накърни имиджа на Русия Западът стигна до изстъпление. Международният наказателен съд в Хага издаде на 17 март 2023 г. заповед за арест на руския президент Владимир Путин, “обвинен по презумпция за незаконно депортиране на украински деца от окупираните зони на Украйна към Руската федерация…”, без да се зачита имунитета му на държавен глава по всички международни закони, избягвайки политизация, двойни стандарти и пристрастност.
Още повече, че Международният наказателен съд в Хага НЕ Е Международният съд на ООН. Международният съд на ООН е създаден 1945 г. след края на Втората световна война, а Международният наказателен съд в Хага е създаден 2002 г. и не е признат от големите държави САЩ, Китай, Русия (трите велики сили, постоянни членки на Съвета за сигурност) и няма правна сила над тях по никакъв начин и форма.
Международният наказателен съд НЕ Е сред органите на ООН, нито фигурира в Устава на ООН, за разлика от Международния съд на ООН, който е орган на ООН и е част от Устава на ООН. Международните наказателни трибунали за бивша Югославия и Руанда бяха създадени чрез Резолюции на Съвета за сигурност на ООН. А Международните военни трибунали - Нюрнберг и Токио бяха одобрени от петте велики държави и потвърдени от ООН.
Към март 2023 г. МНС има 123 държави-членки. От тях 33 са от Африка, 19 от Азиатско-тихоокеанския регион, 18 от Източна Европа, 28 от Латинска Америка и Карибите, 25 от Западна Европа и Северна Америка. България подписва Римския статут на 11 февруари 1999 г. и депозира инструмента си за ратификацията му на 11 април 2002 г.
Мярката спрямо Русия говори за ниско ниво на познаване на международното право и статута на държавните глави, ръководители на правителства и техните членове на кабинета, както и на дипломатите и дипломатически мисии, които се ползват с дипломатически имунитет.
Руската нация се е записала в световната история със своята богата душевност и благородство - в литературата с велики писатели, поети и драматурзи, в киноизкуството и театъра с неповторими артисти, режисьори, сценаристи, в музиката с гениални композитори и виртуозни изпълнители...
Хуманизмът, облечен в съдебни и религиозни норми сякаш се е сраснал в руснака и той се отнася към детето като към божи син. Та точно по тази улика или параграф Хагският съд реши да издаде историческа заповед за арест на руския първи държавник? От България единствено бившият цар Симеон II, бивш премиер Симеон Сакскобургготски се произнесе достойно за заповедта на МНС за арест на Путин: „Откровено казано, намирам, че е поредната ненужна стъпка. Безпрецедентно. Мисля, че излишно се нагнетява още повече атмосферата. Винаги трябва да се мисли за прецедент... понякога се взимат мерки, които може би звучат добре, но след това може да имат и други последици".
А българският президент Румен Радев, на журналистически въпрос на брифинг след края на Европейския съвет отговори изплъзвайки се по търгашки.:"Отношенията в момента между държавите членки и Руската федерация не са такива, че да предполагат посещение на президента, така че въпросът е безсмислен". За разлика от премиера на Унгария Виктор Орбан, който каза, че Унгария няма да го арестува дори хипотетично, въпреки че е страна по Римския статут.
Защо 3 000 испански деца емигрират за Съветския съюз?
Без да правя аналогия, но Испания помни и до днес, че по време на тежката Гражданската война 1937-1939 г. 3 000 испански деца, повечето малолетни сираци, заминават с кораби и влакови композиции за Съветския съюз, за да се спасят от бомбардировките, от глада и от смъртта.
“Гражданската война не е война, а болест. Врагът е вътре. Това е почти като да се бориш със самия себе си.” пише Антоан дьо Сент-Екзюпери, интербригадист в Испанската гражданска война. “Да си испанец е най-трудното нещо на този свят“, смята писателят Хосе Бергамин, професор в Университета в Саламанка и участник в Гражданската война като доброволец.
Сравнително добре познавам тази тежка страница на Испания, освен това срещнах през дипломатическата си работа в Испания много участници в Гражданската война, тези същите републиканци – политици и интелектуалци със смъртни присъди от Франко, които след смъртта на каудильото се обединиха да изградят една нова демократична Испания. Прелистила съм с тяхна помощ много архиви и книги...
Изгнанието през 1939 г. е най-голямото от всички в Испания от началото на Средновековието по политически и религиозни мотиви - половин милион испанци напускат Франкистка Испания. Разбира се много от тях се връщат през годините. Евакуираните испански деца за Съветския съюз заминават и с учители, медицински персонал, обслужващ помощен персонал.
Русия е заявила, че разполага с необходимите условия за да посрещне децата – домове, сиропиталища, интернати за даровити деца, интернати за изучаване на чужди езици, военни училища - Суворовско, Нахимовско, пионерски и средношколски лагери за отдих като “Артек”... Децата основно заминават, за да получат образование, възползвайки се от добрите отношения между Сталин и Втората испанска република. По време на Гражданската война в Испания „децата на улицата“ помагат на доброволците-интербригадисти.
По-големите момчета-юноши стават помощници към отрядите на пилоти и моряци към бойните самолети и кораби в Барцелона, Билбао, Сан Себастиан и други пристанища. Страданията на тези деца във войната не могат да се изтрият...
В битката за Мадрид предполагаемото количество бомби, които са хвърлени над столицата само за един ден, 4 декември, от самолетите “Юнкерс 52” са 36 тона. Чилийският поет-интербригадист Пабло Неруда, написва френетичния стих: “Елате и вижте кръвта по улиците, елате и вижте кръвта по улиците, елате и вижте кръвта по улиците!!!”. На републиканския фронт е и писателят Ърнест Хемингуей заедно с американската кореспондентка Марта Гелхорн, по-късно негова съпруга, известна с репортажа “Между Хемингуей и войната”.
Някои мои приятели в Мадрид са били сред тези невръстни малки деца, заминали за Москва през Гражданската война. Д-р Маноло Арсе, който като малко дете помагал на интербригадистите на бойното поле, но пада бомба и остава без крака. 7-годишният Маноло заминава за Москва с кораб от Барселона, получава крака и образование, завършва медицина, работи като лекар 20 години в Москва и се завръща в Мадрид. Малката Мария сирак, която заминава със същия кораб, става негова съпруга.
Тя завършва Московския държавен университет „М. В. Ломоносов“, прави докторат по руска и испанска литература и след завръщането си в Испания като професор преподава в Мадридския Автономен университет и дълги години е официалният правителствен преводач на най-високо ниво. С групата на Долорес Ибарури, Ла Пасионария,1977 г. след 40 години изгнание, се връща и майката на Валтер и Кармен, заминала в детската група 1937 г. за Москва. Тя работи като инженер в Сочи, където е имала семейство, но се завръща в Мадрид с двете си деца – Валтер - лекар и Кармен - филолог, мои приятели и до днес.
Защо 1500 деца-баски заминават за Москва?
Адът Герника. “Имаше Герника… днес е само жарава и пепел…“ Така резюмира ситуацията очевидецът Телесфоро Монсон, съветник в Губернаторството на Страната на баските, след ужасната бомбардировка, която Герника преживява от фашисткия легион “Кондор”: “Германските и италиански бомбардировачи само за часове изравниха 75% от селището. Беше понеделник, пазарен ден и в четири и половина след обяд централната камбана на църквата в Герника предупреди хората за първите бомбардировки, за да се скрият или да напуснат града. Германците за първи път употребиха комбинация от възпламенителни бомби от 50 кг и експлозиви от 250 кг,, които разрушиха изцяло водоснабдяването и попречиха да ползваме вода за гасене на пожарите, избухнали след бомбите... Ужасът беше неописуем.
Разрушенията, стенещи ранени, телата на убитите и пожарите бяха така впечатляващи, че бомбардировката превърна Герника в символ на борбата срещу фашизма - 1.645 мъртви и 889 ранени. Няма друг по-красноречив пример, който да говори как нацистка Германия използва Гражданската война като лаборатория за изпробване на оръжията и тактиките си, които позволиха на Луфтвафе, на германската авиация да изравнят Европа през Втората световна война. Малко след атаките на легиона “Кондор“ над Герника, четири земеделски общини бяха покосени от най-мощните бомби на самолетите “Щука”. И „Герника“ на Пикасо остава завинаги в съзнанието на света. /откъс от книгата ми „Дипломацията отвътре“, 2023г./
“Баск, сражавал се за Сталин” /„За Сталину, за Родину“/
Под това заглавие испанският вестник „Ел Мундо“, 29/06/2014 г. описва живота на детето-баск на име Луис от групата испански деца, заминали за СССР, който вече е на 90 години и сам разказва своята съдба след бягството си от Испания в края на Испанската гражданска война 1939 г.
„Луис на неговите вече 90 години разказва на чист испански, но с известен източен акцент: през 1937 г. това малко 9-годишно дете баск от Билбао, живущ на улица Сан Франциско, останал самичък без родители, му дали един плакат с номер и го качили на кораба за Съветския съюз. Заедно с 3 000 испански деца, които са тръгнали в изгнание по време на Гражданската война за комунистическа Русия, тогава Съветски съюз, приятелска страна на Втората испанска Република…
Тази седмица той се завърнал в къщи, за да види сестра си в баското селище Сопелана, да поговори с приятели за своята заинтригуваща история на живота си, която включва медали-отличия за негово участие като много млад войник в редиците на Червената армия, която „срази нацистка Германия“, добавя Луис... Дошъл е в Страната на баските, за да помоли подкрепа за Испанския център в Москва, който се поддържа и до днес от Баското правителство. Луис и други още 1 500 баски деца са се качили на британския кораб SS Habana през лятото преди 77 години, спирайки през Франция и от там с друг кораб та до СССР.
Така са заминали на групи 3000 испански деца за Русия между 1937-1939г., повечето от които в последствие са се завърнали или в Испания след Франко или в Латинска Америка, Франция, Италия...“
„Днес в Москва сме останали само 120-150 души.” Този баски ветеран разказва как са били настанени след пристигането в Русия в детски интернати. Той е пристигнал в Саратов на почти 900 км. от Москва. „На самата река Волга. Тази река я знаеш, нали?”, пита ме Луис. „Там в пълния разгар на Втората световна война, в която СССР се биеше срещу Хитлер, бяха мобилизирани също много испански младежи по-големи от мен в редовете на Червената армия, основно в редиците на пехотата.“ Луис не е влизал в бой с врага. Определили са го за музикант , “биех барабан, бях барабанчик”, усмихва се. Но негови са петте му медали, които е получил за храброст от армията, стигнала до Берлин... След Втората световна война като музикант е обиколил много руски театри и има две дъщери с испански фамилии, но с руски имена – Анна и Валентина. А от 1982 г. работил в заводите “Москвич” до 2002 г. Днес посвещава своето време да разказва за достойното отношение към испанските деца-емигранти в Москва, които вече са доста възрастни като него...“
Според Украйна „150 000 украински деца малолетни, са били депортирани в Руската федерация. От тях само 300 са върнати обратно от Москва...“ Защитниците на човешките права в Русия изискват по закон от украинските власти регистър, по който да бъдат издирени “изгубените” украински деца в Русия. По последна информация на Киев „изгубените“ украински деца намаляха до 6 000, сигурно ще стигнат дори под бройката на испанските...
Нека припомня пиесата на руския писател Сергей Михалков /1913-2009/, “Я хочу домой”,1948 г. и по-късно неговия филм “У них есть Родина”.
А филмът-шедьовър "Съдбата на човека" и неповторимата сцена с великия Сергей Бондарчук и детето-сирак Ваня: "Ванюшка, а ты знаешь, кто я такой? Я твой отец…" се е запечатал завинаги в съзнанието на всеки, който го е гледал.
А Втората световна война и милионите сираци съветски деца, отвлечени от Третия Райх, които никога не се завръщат, Русия не е забравила и никога няма да забрави.
И накрая смятам, че ще се повторят думите на Фидел Кастро: „Съдете ме! Това няма значение – историята ще ме оправдае!“
Жоржета Пехливанова, Epicenter.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар