Употребен и забравен

На 1 април 1986 г. болен психически и смазан физически Мъченикът Антонов се завръща в България

 

 

Тази странна пролет на 2023 - с всичките си климатични и "политични" дивотии идва да ни напомни и за съдбата на един тъжен, самотен и забравен българин, който преди 42 години беше нарочен от няколко западни тайни служби за съучастник в "Атентата на века" срещу Папа Йоан Павел Втори на 13 май 1981 в Рим.

Арестуван на 25 ноември 1982 и хвърлен в италианския затвор "Ребибия", този мъченик на съвременното глобално правосъдие и вероятно една от най-трагичните жертви на Студената война между Изтока и Запада прекара 1222 дни и нощи в самотната си килия, свит в още по-самотната си душа.

Другите двама българи - Василев и Айвазов - също заподозрени като съучастници в тъмното дело на "Сивия вълк" от Турция Али Агджа - бяха своевременно върнати в София.

Те избягнаха съдбата на Сергей. Бяха служители в българското посолство в Рим, докато тихият Антонов беше скромен служител в БГА "Балкан", "мека и чувствителна душа", много удобна за мачкане от опитните му манипулатори на "плаща и кинжала", както казва клишето в такива случаи.

На 29 март 1986 Римският наказателен съд оправдава Сергей Антонов (и другите двама българи) "поради липса на доказателства". Два дни по-късно, на 1 април 1986, болен психически и смазан физически Мъченикът Антонов се завръща в България.

А на 1 август 2007 е намерен мъртъв в дома му в София. След затвора е изкарал още двайсет години на тъга, самота и забрава.

Ако се вгледаме в горните събития, може да забележим, че повечето от тях се случват през периода на ескалираща Студена война между двата блока. В Съветския съюз старата партийна върхушка бавно се свлича от сцената, но Горбачов - по-късно възхваляван от Запада и мразен от много руснаци - още не се е качил на политическия връх в Кремъл.

Нито наследникът му Борис Елцин е знаел какво да очаква. В политическата бъркотия Софийският елит се надяваше, че "снишаването" може да мине над облаците и животът да си продължи по старому.

Но хората, които искаха да ускорят разпадането на Източния блок и на Ялтенската схема за европейските граници имаха добре подготвени планове за предстоящите промени. И "Случаят Антонов" беше част от тях.

Американската журналистка Клеър Стърлинг лансира своята теория за атентата срещу папата. Хиляди вестници, радио и телевизионни станции подеха в ефира нейната история. Българските власти, тайните им служби и българските медии отчаяно се бориха няколко години да се противопоставят на това идеологическо цунами срещу България.

На помощ им се притекоха няколко десетки медии и служби от Източния блок, но борбата беше неравна и България на моменти усещаше колко е самотна.

Дори когато един бивш италиански премиер, сега покойник, каза официално, че "българската следа" в атентата е измислица, гласът му остана като в пустиня сред шумната идеологическа канонада.

Боян Трайков, в онези години шеф на БТА, се опитваше да изгради ефективен медиен обръч за "кръгова отбрана" на България, но и това не беше лесно. Стигна се както до сериозни полемики, така и до комични ситуации.

Една пролетна утрин в апогея на скандала Боян Трайков беше свикал голяма международна пресконференция в Парк-хотел Москва. Имаше няколкостотин български и чуждестранни журналисти. И опитни български юристи по случая.

Кореспондентът на БиБиСи Марк Брейн, опитен и саркастичен медиен боец, се опита на прекрасен руски език да зададе въпроса си. Тишина.

Микрофоните в салона бяха като покойници. Марк попита втори, после трети път. Нищо. Тогава Боян Трайков каза остроумно:

"Както виждате колеги, ние с едни микрофони не можем да се справим, камо ли да организираме атентат срещу Папата..."

Няколко години по-късно, когато Берлинската стена вече беше паднала, а "българската следа" умряла от естествена смърт след решението на италианския наказателен съд за оневиняване на Антонов и другите двама българи, десетина нашенски журналисти, водени от един иначе симпатичен колега с буен перчем, потопен в брилянтин, се опитаха услужливо да съживят историята за "Българската следа", но след време, ако перифразираме публициста Продев, от опитите им остана само "прах и брилянтин".

Сергей Антонов се завръща в България през 1986 г., посрещнат от съпругата си Росица, дъщеря му Ани и майка му. Снимка: Иван Григоров

Сергей Антонов се завръща в България през 1986 г., посрещнат от майка си и дъщеря си. Вляво е дипломатът Владимир Константинов Снимка: Иван Григоров

Енчо Господинов, Impressio.dir.bg