Покрай истерията за забраната на вноса на украинско зърно цъфна истината за дереджето на българина.
Нещастният нашенец, наричан на тъпия български административно-чиновнически език “потребител” е осъден да се гърчи в лапите на алчни търгаши.
От една страна това са зърнопроизводителите, които опищяха орталъка, че вносът на зърно от Украйна удрял по родното производство.
От друга страна стана ясно, че производителите на олио пък ламтят за повече и повече зърно, особено за необремененото с такси евтино зърно от Украйна, защото не можели да си запълнят производствените мощности и това щяло да доведе до повишаване на цената на продукта им.
А междувременно всички ние, т.нар. потребители, си задаваме простичък въпрос: видял ли е някой от нас намаляване на цената на олиото, произведено от украинско зърно? Отговорът е “не” – откакто този продукт тръгна да гони цена от 5-6 лева, с най-различни обяснения за скока от сорта, че цената на тока се е повишила, газът също е скочил, войната в Украйна е ударила и по производството на зърно и прочие, цената на олиото си стои на същата цена, с малки разлики.
В същото време научаваме, че сме внасяли зърно от Украйна на пълна пара. Е, защо тогава цената е горе-долу същата, както при скока на инфлацията и ръста на цените на тока и газа?
Отговорът е един – производителите гледат да ударят кьоравото по време на кризата и им е все тая за дереждето на нещастния потребител.
Зърнарите, да прощават, също са част от веригата за ограбването на нещастния българин. За тази истина е прогледнала Асоциацията за защита на потребителите, според която решението България да замрази вноса на украинско зърно и продукти у нас ще е от полза за родните производители, но не и за потребителите. Според асоциацията тази мярка е целенасочена и е в подкрепа на зърнопроизводителите изцяло, защото зърното произведено в България, се продава на доста по-висока цена от вносното.
“Когато вие сте един производител на краен продукт – хляб или олио, добивайки основната суровина за производство на едно от двете, се целите да добиете на най-ниската цена. Но в случая, когато имаме забрана за внос на даден продукт, цената на вътрешния пазар се увеличава. Ние сме свидетели на това, че българските производители на пшеница има застой на продукция, която не са я реализирали, когато е била кампанията на жънене”, заяви председателят на Асоциацията за защита на потребителите Пейо Майорски.
Според него цената не се определя от това какво производство имаме ние, а от това какъв е добивът в целия свят и какво е търсенето. “Цената не се определя от нашия пазар, а от световния, ако те започнат да продават продукцията на цената на световния пазар, тя ще бъде реализирана”, поясни Майорски.
И ето че се изправяме и пред последния въпрос: В такъв случай за чий ни е тази Асоциация за защита на потребителите? Както и Комисията за защита на защита на потребителите? След като световният пазар определя цената на зърното, олиото и останалите продукти, да вземат и да се преименуват на Асоциация и Комисия на световния потребител и да си отворят офиси в Ню Йорк. И там да баламосват потребителите, че уж ги защитават…
Със сигурност световният пазар притежава законови механизми за контрол, каквито у нас липсват. И по тази причина у нас по веригата са накацали и пият кръвчицата на “потребителите” кои ли не – производители, преработватели, посредници, търговци и чиновници. Които с две ръце се кръстят и се кълнат в името на пазарната икономика и свободния пазар. Слободията обаче няма нищо общо с тях.
Румен Савов, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар