Вчера гледам в предаването на Драго Чая пуснали в студиото песента 45 години стигат и на фона й с продуктите на демокрацията - онова момче с халата, певецът със закачлив мустак Трендафилов и още няколко такива млади хора - инфлуенсъри обсъждат как благотворно ни се е отразила западната култура, рожба на капитализма.
Сигурна съм, че бая народ, който преди 30 години е пял 45 години стигат, си я подсвирка сега, докато лъска кенефите на чужденците на запад. Трябва да научат и децата си, които растат без бащи на тази мелодийка.
Сигурна съм, че и сиротните ни, изнасилвани, бити и ограбвани баби и дядовци със сълзи на очи си спомнят за падането на онзи режим, който пълнеше дворовете им с деца, докато вечер вратите не се заключваха.
Жал ме е за народа ни, който излъгаха и който пееше по площадите, мислейки си, че го чака светло бъдеще.
Жал ме е, че в махалите вече близост няма, както и няма кой да ти сложи две лъжици захар в чашата, докато правиш кекс, а у вас захарта е свършила.
Яд ме е за деформираните ни млади момичета и момчета, които карат бясно на червено, защото демокрация, брат.
Готин химн е 45 години стигат. Стига да не гледахме от екрана едни млади хора, които с нищо не подозираха,че съвсем скоро ще ги налегне зима и ще стегнат куфарите за чужбина.
Не знам какъв човек трябва да си да твърдиш, че днес живеем по-добре отпреди. Явно човек, който има доста сбъркани разбирания за кое е ценното в живота.
А то излезна, че не са бананите. Ами ръката, която ти ги подава.
Няма коментари:
Публикуване на коментар