При целия мрачен съспенс в медиите ето добра новина: България се изкачва с 20 места в новото издание на глобалната класация за медийна свобода на “Репортери без граници”.
Вече сме 71-и в света от общо 180 държави, а преди 3 години бяхме 111-и, като след удара в европейското дъно вече изпреварваме Унгария, Малта и Гърция в Евросъюза. Но пък сме далеч след Македония, която се оказва 38-а при цялата антибългарска истерия в Скопие.
Класацията си има все пак и текстова част, в която е направен изводът че “медийната свобода в една от най-бедните и най-корумпирани страни в ЕС е крехка и нестабилна”. Малкото независими гласове в България работели под постоянен натиск, като нито една от предложените на експремиера Бойко Борисов мерки не е реализирана. Въпреки неизпълнението им просто нямало “сериозни нарушения”.
Не знам как мерят медийната свобода “Репортери без граници”, но тези подскоци надолу-нагоре не са хубави. Добре звучат, но нещо не ги усещаме. Нито пък има напредък в отвоюването на завладяната държава, в която всичко става на корпоративно-задкулисен принцип. Всичко е разпарчетосано – от икономиката, финансите и културата, до инсталирането на политико-медийни говорители, които да тровят средата експертно. А каквито медиите и медийният регулатор, такива институциите и съдебната система – слугинаж и свободия.
Затова при всички опасности във виртуалната среда свободата там си струва. И преди да се сблъскаме с номерата на изкуствения интелект, свободни сме да ползваме естествения – кой доколкото го има. А не е нужен много акъл, за да съпоставиш фактите. Щом медиите се правят на луди, социалните мрежи говорят. Вижте атентата срещу главния прокурор.
Никой не оспорва високата обществена опасност на подобно деяния като посегателство срещу държавността, но практически никой не вярва че то реално се е случило. Ръководството на държавното обвинение и инсталиралите го на поста така си е постлало откъм доверие, че зад всяко тяхно действие прозира схема. А медиите се държат толкова страхливо и сервилно тъкмо защото не смеят да питат и кажат това, което мислят.
Освен тезата за заговор на подсъдими олигарси не е нужно да си следовател, за да проумееш че нищо в тази картинка не се връзва. Междувременно отказът от правосъдие и лавината от провалени знакови дела са потресаващо арогантни. Корупцията остава недосегаема и се шири безнаказано в трите власти, каква да четвъртата?! Класациите са си класации, но стане ли въпрос за истината и закона, у нас усещането е за лъжи и беззаконие без граници.
Огнян Стойчев, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар