Зима

Зима
Пролет

22 май 2023 г.

Балканският експериментален синдром

Процесите в България, Турция, Сърбия, Гърция и Албания са непредсказуеми
 

Балканите отново са с експериментален синдром на несигурността. Всяка една от балканските страни е под знака на минали, настоящи или бъдещи избори, които засилват несигурността и непредсказуемостта на процесите в тях.

В България всичко ври и кипи. Българските медии и социални мрежи са изпълнени с добри пожелания, закани, клетви и агресия. Мина повече от месец откакто се откри 49-то Народно събрание, в което подобно на предишните няколко, не се приемат закони, не се избира редовен кабинет, а се вихрят скандали, конфронтации и пълна дистанция от реалността. Постоянно се повтаря мантрата за влизане в Шенген и еврозоната. Само между другото се коментира, че е наложително да бъде изработен и гласуван държавният бюджет, но все повече се увеличава пропастта между думи и дела. 

Спектакълът продължава с печелившия на пръв поглед избор на ГЕРБ-СДС за премиер - бившия вече еврокомисар Мария Габриел. Интригата се задълбочи с все още неясния опит за покушение на главния прокурор Иван Гешев и с почти предсказуемия отказ на БСП и коалиция с ПП-ДБ за подкрепа на първия мандат.

Като далечен отзвук на засилващото се предизборно противопоставяне на демократите и републиканците в САЩ може да се оцени конфронтацията между главния прокурор, върнал се от Ню Йорк с вратовръзката на републиканците, и проявеният евроатлантизъм на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. Парадоксът е в това, че Бойко Борисов и ГЕРБ-СДС търсеха гаранция за подкрепа от ПП-ДБ чрез предложението за предсрочно освобождаване на Иван Гешев от поста главен прокурор. Нещата обаче, не само че не се решиха, но се и задълбочиха. Политическата криза вече е съпроводена с прокурорска и съдебна такава.

Този разграждащ държавните институции процес може да се разглежда и като част от динамичния балкански пъзел. В Сърбия напрежението се засилва с познати от нашия предизборен период сигнали за бомби в училища, което може да се оцени като своеобразно продължение на шокиращите убийства преди няколко седмици. Там също се прави опит за дестабилизация с прицел президента Александър Вучич. Впечатляваща беше информацията за косовските сърби, тръгнали пеша към Белград, за да се включат на 26 май в митинга в подкрепа на сръбския президент.

Голямата тема, която фокусира световното внимание бяха президентските и парламентарните избори в Турция. До 28 май, когато ще бъде втория тур, държавите от региона ще живеят с въпроса кой ще бъде победителят. Двамата претенденти настоящият президент Реджеп Таип Ердоган и конкурентът му Кемал Кълъчдароглу обединяват две противоположни тенденции, които противопоставят сериозно турското общество. 

Изостреното внимание към въпроса за властта в Турция има не толкова вътрешно икономическо и политическо значение, колкото позиционирането на Турция в регионален и глобален план. Политиката на Ердоган не само е тясно свързана с ролята и мястото на Анкара в НАТО и отношенията й с ЕС, но и с ключовото й значение за отношенията Москва - Киев. Голям успех за Ердоган бе подновената часове преди изтичането й сделка между Русия, Украйна, Турция и ООН за износа на зърнени култури от Русия и Украйна през проливите за следващите шестдесет дни.

Не са без значение за балканската политическа картина и резултатите от местните избори в Албания. Управляващата социалистическа партия, начело с Еди Рама, убедително печели в 54 от общо 61 общини. Като цяло политическото статукво се запазва, което не предполага изненади за албанското позициониране на Балканите.

Другата държава, в която на 21 май се проведоха парламентарни избори, е Гърция. Все още са неизвестни крайните резултати. Промените в избирателния кодекс, приети по време на управлението на лявата партия СИРИЗА, предполагат политическата несигурност в Гърция. Вероятността да няма правителство е голяма, с оглед наложената от избирателния кодекс пропорционалност без бонус места за първата партия. Това предопределя и очаквани следващи избори в най-скоро време, при които ще се прилага системата с бонус места за първата партия.

На практика три ключови балкански държави - България, Турция и Гърция са с много неизвестни по отношение на тяхното политическо бъдеще.

Деконструктивният тон на българските политици, ожесточената президентска битка в Турция и неизвестните все още резултати от парламентарните избори в Гърция, определят високата степен на несигурност в региона. Зад всеки един от тези казуси надничат задокеанският и островният интереси, които нямат нищо общо с националните. 

Балканите врят и кипят. Въпросът е дали ще им се даде да избират сами своя политически елит, защото през последните двеста години те нямаха тази възможност.

Десетки хиляди сърби излязоха по улиците на Белград на протести срещу насилието


Проф. д. и. н. Нина Дюлгерова, "Труд"

Няма коментари:

Публикуване на коментар