Някой някога правил ли е разбор на камарите от безсмислени словосъчетания, които съвременните български управници изговарят в речи и интервюта по празници - и особено на 24 май?
От устите им изскачат напосоки случайни думи, като каскада от фрагменти "Лего", които те безразборно трупат, с които строят и надстрояват първоначално изказаните глупости, докато се получи вавилонска кула от разпадащи се, несъвместими едно с друго твърдения. Слушайки подобни мъчителни интелектуални и словесни спазми, изпитвам оня срам, който ни терзае винаги, когато ставаме свидетели на човешкото самоунижение.
Дали те в действителност осъзнават унижението си? Дали в дъното на душите си усещат какви безобразни карикатури са, колко несвойствени и комични са техните напъни да надскочат себе си? Или самодоволно потриват ръце, че са съумели да скрият пълната си духовна несъстоятелност зад някаква набързо издигната барикада от наукообразие, "художествообразие" и пародийна "идейност"?
Навярно се радват, че и тоя път са успели да залъжат с високопарни "купешки" лафове "населението", претупват "официалната част" и се устремяват към софрата, където свойски се отпускат пред мешаната скара, освободени от прангите на културоподобието.
Някога речите на бай Тошо се пишеха от умни хора, проблемът му беше само да ги прочете, при което винаги допускаше гафове. Но днешната власт предпочита да ораторства от прима виста, без да чете - смята го за въпрос на чест. И всички нейни прояви пред публиката, се превръщат в колосален гаф. А и сред пиарите на управниците, сред техните секретари и началник-кабинети, с трън да въртиш, умен човек, способен да драсне две свързани изречения, няма да намериш. Всички са подбрано и пресято шкарто.
На вчерашния 24 май палмата на първенството по безсмислени словесни конструкции донесе в човката си Гълъб Донев. Нямам нищо лично против Гълъбчо, напротив, по-симпатичен ми е от шефа си и от останалата управленска лумпенация. Такъв един свитичък и скромничък, винаги чете изреченийцата си от листче, вдигайки големи, уморени очи към членовете на МС. Но вчера интервюто за бТВ го свари неподготвен и той реши да стреля ва банк. Получи се нещо толкова витиевато, увивно, усукано и комплексно - да не сбъркам с комплексарско - че Гълъб Донев се оплете като гълъб в кълчища - подобно сценариста на "Войната на буквите".
Ето какво послание ни донесе на 24 май нашият пощенски Гълъб на мира:
"Тези букви, които съчетани в думи, ни дават кода като народ, тези думи, които, подредени в слово, подредени в разказ, ни дават кода за нашето бъдеще като народ."
Ха сега де!
Какво искаш да изразиш с тая кабала, Гълъбе, птицо... благословена?
Вие, драги читатели, как тълкувате горните интелектуални капани, заложени от нашия служебен премиер?
Аз, като просто старо момиче, под сурдинка ще кажа, че в думи преминават звуците, а не буквите, защото говорната реч не е свързана с писмените знаци. Безписмените народи също произнасят звуци и думи. И те като всички човешки същества, мислят и изразяват мислите си с думи - това е дарът на човешката реч, низпослан ни от Бога. Безписмените народи също имат свой език, притежават митологическа, историческа, литературна и художествена традиция, която се предава устно. Те също имат своя култура.
Но виж, писмеността издига тая култура на несравнимо по-високо равнище. Азбуката дава възможност на един народ да остави следа в историята и да опознае чрез писмените източници всички древни и съвременни народи. Да надмогне оковите на времето и пространството. Да разпростре по света и да завещае на бъдещето своите културни достояния. Да даде възможност на всички свои членове да участват в създаването на национална култура чрез ограмотяване, просвещение и творчество. Това вече е високо развита цивилизация.
А когато азбуката е своя, народностна, създадена от представители на собствената народност и пригодена към нуждите на собствения език, тогава вече говорим за уникален принос в световната култура, който издига културното равнище на цялото човечество и най-вече на тези родствени по произход и дух народи, на които народът-носител на писмеността, е дарил своите букви.
Между звук, дума, реч и буква - вид писмен знак - има съществена разлика, Гълъбе мой! А виж как "буквите, подредени в думи, ни дават кода като народ" и как "тези думи, подредени в разказ ни дават кода за нашето бъдеще като народ" - за това никак не мога да се сетя. Това явно знаеш ти единствен. Настоявам да ми го обясниш. Аз съм природно простовата. Баща ми бадява е трошил пари да ме изучи.
Особено държа да ми разкриеш загадката на "кода ни (надявам се, не става дума за кода на машините, обещаван на БСП от Просто Киро), която се дава "от буквите, съчетани в думи". И за "разказа", който ни дава "кода на нашето бъдеще" - "като народ"! Това ще е нещо повече от пророчествата на Пития, Нострадамус, Ванга, преподобна Стойна и Слава Севрюкова, взети заедно. Някакъв неизвестен досега, особен вид шаманлък.
Думи, подредени в разказ на бъдещето! Ще ми ги подшушнеш ли?
Гу - гууу - гу!
Милена Върбанова, Svobodnoslovo.eu
Няма коментари:
Публикуване на коментар