Мария Матеева-Казакова е един от авторите на писмото на учените за измислената „докторантура“ на Мария Габриел.
Това е едната част от повода да я потърсим за интервю. Другата е, че самата Мария Матеева-Казакова е доктор по политология, който наблюдава и изследва политическите процеси в България. Питаме я защо са решили да напишат писмото, какво означава ротационен премиер и защо е избран такъв политически подход.
- Оказва се, че написаното от вас писмо е срещу бъдещия ротационен премиер на България. Това притеснявали ви?
- Писмото става още по валидно и бихме искали с още по-голяма сила да подчертаем акцентите за опасността пред страната, които носи издигането на една такава фигура със съмнителна легитимност. Важно е да видими как ще сработи този модел, защото подобен опит, макар и с различия в нюансите, се опитват да приложат в Румъния. Там се очаква след 18 месеца Николае Чука да престане да бъде ротационен премиер, но и там въпросителните са за стабилността на една такава управленска формула. Възможно е вторият премиер да не дочака своя ред. Ключовият въпрос е каква е ролята на българският парламент, след като той отсега е ангажиран какво трябва да гласува. Тази формула много наподобява безличното лидерство на самия ЕС, а именно ротационното председателство от държавите членки, където чисто машинално се редуват за периоди от 6 месеца. Търсеният ефект е да не се поставят лидери, които да изпъкват в рамките на тази сложна институционална структура. Френските конституционалисти наричат такъв тип лидери неидентифициран политически обект. Ротационното премиерстване е една адаптация на конституцията, която по никакъв начин не гарантира някаква реална фигура на българския премиер. Прави се опит българската система да се пригоди на някакво политическо НЛО, защото по върха и по същество се изтрива функцията на премиера. Слагат се видимо нарочно търсени бледи, сиви лидери, които механично да вършат секретарска работа, докато самите решения се вземат някъде извън Министерски съвет и извън парламента.
- Имате ли обяснение какво може да накара първата политическа сила да се откаже от мандат и да приема да подкрепи втората политическа сила, която е неин основен опонент?
- Видимият обществен натиск и други обстоятелства карат ръководството на ГЕРБ неистова да има нужда от правителство, макар и с такава формула. Давайки възможност на втория да стане първи, вероятно ще получат нещо в замяна. Предстои да видим какво. Когато някъде извън институциите неподозирани партньорства се изграждат между бивши врагове, очакваме да видим какво са спазарили.
- Връщам ви отново към писмото на учените, с което разобличавате лъжата на Мария Габриел, за „докторантурата“ u във Франция. Защо го написахте?
- Трябваше някой да реагира, защото чухме тревожна информация, във време когато френското гражданско общество не е клише и има хора, които се интересуват от честта на България, честта на Франция, честта на Европа като цяло. Информацията, която бе публично оповестена, а именно, че госпожа Габриел е откраднала своята легитимност, за да започне политическа кариера, е силно тревожна, защото титлата доктор е като рицарската и в Париж за нея се воюва. Става въпрос за неформално кръстосване на шпаги, т.е. госпожа Габриел е откраднала рицарски доспехи и се е представяла за нещо, което не е. На базата на това е започнала политическата си кариера, с което за пореден път лъже българските граждани, които в надеждата си да бъдат управлявани от нови и компетентни лица, всъщност отново биват излъгани. Следващите стъпки и начинът, по който се развива госпожа Габриел показват, че открадната легитимност не е наваксана. Виждаме оценките за нея с течение на времето. Рейтингът й, изработен за нея, показва липсата на политическа тежест. Тя продължава да се крие зад чужди авторитети. В началото на нейната кариера става дума за една открадната научна степен, а след това тя се крие зад авторитета на Европейската комисия и не успява да изработи собствено лице и собствен наратив. Виждаме една лавина от клишета, които я държат на безопасно разстояние от всеки конфликт, бил той здравословен и необходим за нейната работа.
- А как си обяснявате факта, че именно на нея заложи Бойко Борисов да бъде номинирана за министър-председател?
- Става въпрос за опита отново да бъде внесено вносно лице с имидж, без да се вземат предвид реалните й постижения, без да се знае, че по същество средите, които се занимават системно с наука във франкофонския свят и като цяло в европейския кръг, отдавна са забелязали нейната липса на компетентност. Това е нещо, което личи, но в България се представя безкритично. Затова ние искахме нашата позиция да добие публичност с надеждата за депровинциализация на информационния поток в България. Дори и сега, когато информацията тече свободно, в много случаи става въпрос за дезинформация при разпространението, както е в този случай на директно разпространение на лъжовни факти. Добре е нашата критична публика да е готова да дешифрира посланията, които достигат до нея. Трябва да знаем стойността на това, което се представя като биографични елементи или постижения извън страната. Длъжни сме да бъдем подготвени, за да не бъдем лъгани.
- А сигурно ли е, че не бяхме излъгани и за харвардската диплома на един скорошен български премиер - Кирил Петков?
- Подобни леки референции към световни научни центрове могат да се придобият и по доста лесен начин в днешно време - става въпрос за курсове, за кратки програми, преквалификации на базата на които се лепва печат на някой престижен научен институт в света. Трябва да бъдем внимателни за новите калинки, защото не е невъзможно човек да пререциклира биографията си и да се върне в България като новото чудо, като новото лице на знанието, а българското общество няма сили и енергия затова. Лъгано е прекалено дълго и трябва да бъдем бдителни.
- Как оценявате възможността за функциониране на редовно правителство, създадено при втория мандат на ППДБ, с подкрепата на ГЕРБ-СДС?
- Вижда се, че се правят някакви мъчителни опити да се излезе от двугодишния цикъл по същество на липса на легитимно правителство. Съставянето на сложно правителство между двама опоненти е нещо, което роди недоразумението госпожа Габриел да бъде представена като висок европейски авторитет, защото именно от страна на ГЕРБ, като че опитаха да предложат лице, което ще се хареса на електората на „Продължаваме промяната“, ще се хареса на „жълтите павета“, метафорично казано. Приета бе сложна формула за някакъв ротационен министър-председател, който в още по-голяма степен изтрива лицето на министър-председателя на страната, каквото то трябва да бъде с цялата харизма и отговорност. И още повече прозират отзад ролите на лидерите на партии, в много голяма степен на господин Борисов, защото поставянето на преден план на госпожа Габриел е практически явяването на сцената на един вълк в овча кожа, който търси начин отново да заеме ключова позиция чрез едно лице, което представя на пълна противоположност на образа му, защото виждаме компетенция, виждаме претенция за авторитет и почтеност, които за съжаление се оказаха не съвсем чиста монета.
- Някъде в Европа, освен в Румъния, има ли ротационна практика за премиер, за шеф на парламент, защото в България, като че ли се опитват да я въведат на всички нива?
- Точно такъв ротационен принцип не се наблюдава. По-близо е, да кажем до изхода от подобна криза, който се намери в Италия. Поставянето на технически лица, измества отговорността в политика и по същество прави управленския модел още по-олигархичен. Това е така, защото макар и трудната селекция на един премиер с механизмите на представителната демокрация, колкото и от една страна да е затворен процес за един лимитиран кръг от елити, които участват в надпреварата, поставянето на така наречените експерти на възлови позиции, е още по-затворен и неясен за обществеността процес. Защото не се преминава през селекцията на партиите, колкото и лошо функциониращи да са те в страната - става въпрос за лични контакти, създаване на аура на личности, които не са преминали през легитимна обществена селекция.
- В Италия какво имате предвид?
- Имам предвид излъчването на правителство на базата на необходимостта начело на страната да застане лидер, който обединява партиите, въпреки различията. Не става въпрос за абсолютно идентична ротация на премиери, което е вече съвсем размита форма на политическо представителство. Джорджа Мелони беше избрана при последните избори, които отново са пример за популизмите на власт, които пълзят навсякъде в Европа. Преди това обаче там се намери формулата за такъв подобен кабинет - с Марио Драги, който представляваше обединителната фигура.
- По какъв начин България може да излезе от политическата криза, в която се намира? Какви са възможните изходи?
- Изходите, за съжаление, не са бързи. Те преминават само и единствено от долу нагоре. От съзряването на гражданите, оттам модернизацията и въобще изграждането на работещи партии, защото в момента появяващите се и изчезващи като комети от политическия небосклон партии, имитират тези така важни за представителната демокрация функции. Така че стъкмяването на някакви формации, които могат да бъдат регистрирани като политически партии преди поредния вот, със сигурност не е изходът. Няма как да стане без активизацията на гражданите, без реакциите на всеки българин, усещайки и чувайки лъжата. Както се случи с едно съсловие, към което аз се чувствам по-близка, а именно представителите на политологичната общност, което е длъжно да реагира и да сигнализира на околните, че става въпрос за поредната измама. Само подобна активизация на всички нива би могла да ни спаси от блатото и малко по малко да започне да се избистря нещо, наподобяващо представителство на гражданите, които действително търсят начин да стопират измама, машината, която се самовъзпроизвежда чрез нови и нови политически формации, които обещават „революция“, подмяна на елита, а в крайна сметка се стигна до едно катастрофално кадрово изчерпване. Ние виждаме все повече чудновати образи, които се поставят на ключови позиции, в голяма степен заради изискването за постоянна подмяна.
- Извинявайте, но едни и същи партии произвеждат почти една и съща конфигурация в парламента и в пет поредни избора ние виждаме едно и също. Какъв е изходът?
- Да, през последните две години с малки различия в парламента влизат почти едни и същи формации с малки вариации като ИТН, която се появява като първа политическа сила, после изчезва, после пак се появява. Но това е част от по-дълъг цикъл, който продължава минимум 20 години, след появата на Симеон Сакскобургготски и разчупването на т.нар. двуполюсен модел. Ние виждаме мъчителното желание за нови формации, които в момента са приблизително застопорени, но трябва да надигнем глава и да видим, че по същество това, което наричаме относително дълъг политически живот, с какъвто в България се явява ГЕРБ, е неефективно кратък. Десет или 15 години живот на политическата сцена в нашите очи е нещо, което се категоризира като сериозен управленски и политически опит. Партиите в света, които стъпват на сериозна идеологическа основа, функционират повече от век. Те са институция, която макар и да представлява една част от обществото, носи огромна отговорност, която зависи от качеството на вътрешната им структура. От нея зависи какво една партия ще излъчи и ще бъде способна да предостави на гражданите. В тази връзка, това че 5 години имаме едни и същи политически лица, е крайно крехко като някаква форма на стабилизация и дори не би могло да бъде наречено партийна система. Почти всички партии, които се опитват да структурират някакво мнозинство, в момента са пропити от популизъм. Ние говорим за опасността от излизането на преден план на поредната популистка партия в лицето на „Възраждане“, а популизмът в България е на власт...
- Нима „Продължаваме промяната“ не е популистка партия?
- Именно. Става въпрос за различен вид популизъм. „Продължаваме промяната“ набра своята подкрепа само и единствено на базата на популизма и става дума за антиелитистки популизъм на ГЕРБ. Става въпрос за един популистки цикъл, в който отдавна сме навлезли и въпросът е да се задържим на вида популизъм, който е относително по-безопасен. В популистичния спектър се вписват и партии като „Възраждане“, които стават национал-популистки, с всичките подвидове на този феномен, защото те са и антиевропейски, има и елемент на етнически популизъм. Те „бранят“ народа и от малцинствата, т.е. застават не само срещу националните и европейски елити, а и срещу малцинствените групи, от които следва българският народ да бъде откроен на една културна основна. Говорят за РС Македония, за втора българска държава на Балканите и т.н. Подобни виждания биха могли при определени условия съвсем да дестабилизират страната.
Нашият гост
Д-р Мария Матеева-Казакова защитава докторската си дисертация в Париж под ръководството на проф. Жак Шевалие на тема “Популизмите в България” през 2015 г. Дългогодишен наблюдател на процесите в България за списанието Est-Europa, което се издава във Франция. Бивш журналист и политически съветник в Европейския Парламент. Директор на Института за Изследвания, Анализи и Стратегии, работещ в областта на стратегическото планиране на политиките на ЕС.
Мария Матеева-Казакова
Интервю на Павлина Живкова, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар