ФутБОЛЕН процес

Оздравяването ще започне с осъзнаването, че всъщност нито знаем достатъчно, нито правим нужното, за да се учим

 

 

Покрай последните мачове на националния отбор и дискусията около бъдещето на Младен Кръстаич като селекционер, отново се чу доста повърхностния въпрос, който някои родни треньори са задавали и преди: „Кога наш специалист ще поеме Сърбия?“ 

Разбираме опита на повече или по-малко успели в професията кадри на българската футболна гилдия да се заиграят с темата за национализма и себеуважението. То кой ли не я подхваща напоследък с повод и без повод?! Интегрират я критиките срещу БФС, което може би е оригинално и даже забавно. Само че точният отговор на този въпрос може да ги засегне повече, отколкото подозират. Специално онези, които бранят нашето треньорско съсловие, без самите те да се нареждат в символичния Топ 20 на най-добрите в него.

Когато футболните треньори се докажат, като специалистите ни в борбата или като програмистите, ще ги канят навсякъде

По принцип е много ясно кога може да се случи българин да застане начело на Сърбия, Гърция, Турция, Румъния или на който и да е друг национален отбор. Когато покаже, че е на световно ниво. Когато е признат и успял. (Това дали Кръстаич е в действителност такъв, е съвсем различна тема.)

Колко са тези, които знаят какъв е треньорът на националния отбор на Сърбия по борба? Българин. Стоян Добрев преди година донесе на западните ни съседи четири световни титли в класическия стил. Хората в Белград не просто го уважават, за тях в своята сфера той е като цар. Затова и стана първият чужденец, избиран за треньор номер 1 на Сърбия (2019)!

Когато футболните треньори се докажат, като специалистите ни в борбата, вдигането на тежести или художествената гимнастика, ще ги канят навсякъде. Другото е комплекс за малоценност и приказки на мегдана. В глобалния свят никой не бяга от качествените кадри, в което и да е поприще. Защо програмистите ни са световно признати? Очевидно са подготвени и добри. Футболната ни треньорска школа обаче е посредствена и тотално неконкурентна в международен план. По темата кой е виновен може да се напише докторска дисертация, а дискусията отдавна е излязла извън академичната общност в НСА.

Това е ключов синдром на целия ни футБОЛЕН процес в последните години. Защото масовият износ на родни специалисти, които поставяха основите за развитието в най-популярния спорт в Кипър, Гърция, Малта…, приключи с края на миналия век. Сега качеството на кадрите се отразява във всички възрасти и е все по-видимо и в елитните професионални клубове.

Комплекс за малоценност и липса на реална самооценка са част от епикризата на родните треньори

Липсата на реална самооценка от своя страна е проблем дори за най-добрите ни треньори. Примери на самозабравяне и поредица от грешни решения повлияха на кариерите на не един и двама. Включително на такива като Стойчо Младенов, Станимир Стоилов, Петър Хубчев и Любо Пенев. Един от потенциално най-знаещите и добре обучени като Красимир Балъков стигна дотам, че да води клуб от нашата Втора лига. Дори легендата Димитър Димитров – Херо не можа да спаси „Спартак“ (Варна) от изпадане. Може да звучи повърхностно и крайно субективно, но на този фон как да ги поканят да водят Сърбия. Какво остава за такива като Сашо Станков, който последен повдигна темата.

Да, у нас идват по-слаби чужденци от родните треньори, но това вече опира и до нивото на мениджърите в клубовете, до собствениците или до това, че в някои случаи самите българи не искат да си калят имената в компрометирана среда. Гилдията на нашите специалисти има и своите вътрешни проблеми, но ако официалното им сдружение – Асоциацията на треньорите, не функционира ефективно, си е техен проблем. Той също е следствие и на доста от казаното по-горе. 

Необходимите сериозни реформи трябва да се инициират отвътре. Техен двигател могат да бъдат само момчетата, които имат амбиция да получават качествено и на световно ниво образование. Хората, които искат международно признание, а не живуркане в обърканата българска действителност. Оздравяването ще започне с осъзнаването, че всъщност нито знаем достатъчно, нито правим нужното, за да се учим.

 Filternews.bg