"Учител съм по български език. Подготвям за всякакви изпити и матури и съм потресена от начина, по който се промиват мозъците на децата ни.
Почти във всеки тест и учебник има нещо, което да им втълпи колко велики са западняците и какви отрепки живеят по нашите географски ширини, колко хубав е животът зад граница и какви обречени нещастници сме тук.
За да не се чудите за какво говоря, ще цитирам няколко теми за есе в материалите за изпитите:
"Какво ще направя когато (не) напусна България?", "България и аз в глобалистичния свят", "Моето бъдеще в свят без граници".
Какво ще кажете, а? И това съвсем не изчерпва нещата.
"Род" и "Родина" са почти забранени думи (освен ако не се срещат в творчеството на класиците ни). За "Отечество" и всичко българско и родно въобще не говорим. Единственият шанс на бедните манипулирани деца са учителите. Които пък хич ги няма, с малки изключения.
Аз съм се опитвала винаги да запаля поне мъничко пламъче на любов към България. Да не мислите, че е лесно?
Истина е, че повечето деца от най-ранна възраст са пропити с искрено презрение към Родината си и народа си.
Знаете ли, че дори приказките в учебниците за 1 и 2 клас са подбрани така, че българинът винаги е представен като бедняк, голтак и пълен несретник? Няма и следа от прекрасните разкази за юнаци, които преборват триглави змейове, от царе, които дават царствата си и дъщерите си на смелите левенти, от дворци или несметни богатства! Не! Всичко трябва да е долно и максимално гнусно! Че да не би в сърцата на тези деца да покълне някаква гордост, че са потомци на славни и безстрашни войни. Те трябва да вярват, че са наследници на свинари и просяци!
Затова съм толкова крайна и не понасям да бъдат изричани думи на презрение към България и българското.
Особена нетърпимост изпитвам към колеги учители, които изричат подобни злостни думи.
Защото ние, учителите, сме последната надежда на тези бедни, омерзени, безродни деца. И е престъпление да ги предаваме."
Калина Христова, учител
Толкова за днешния ден.
Няма коментари:
Публикуване на коментар