Ал Пачино - Усещане за деца

Цялата филмография на Пачино е качествен каталог на силни, противоречиви мъжки образи, които остават с нас дълго след финалните надписи

 

 

Няма почивка за Ал Пачино. 

На 83 години майсторът на монументалния мачизъм в качественото кино очаква четвърто дете. Този път майка е 29-годишната му приятелка Нур Алфала. 

Светски сайтове писаха, че Пачино първо бил шокиран и не вярвал, даже настоял за тест за бащинство, който в крайна сметка доказал, че именно той е автор на бъдещото бебе. А после получи поздравления от своя добър другар Робърт Де Ниро, който също се отчете с ново дете на късни години – в неговия случай на 79.

Не е случайно, че двамата играха в криминалния шедьовър „Жега“. Пачино става баща за пръв път на около 50, а после на 60 години има и близнаци с тогавашната си половинка Бевърли Анджело.

Миналата година Пачино имаше друг повод за празник – половин век откакто сътвори кино история с ролята си на Майкъл Корлеоне в монументалния мафиотски magnum opus „Кръстникът”. В цял свят се организираха празнични прожекции на шедьовъра, а световните медии припомниха приноса на Пачино.

Ал Пачино бе и най-голямото в един от най-скандалните филми за последните години „Домът на Гучи”. Пищната екстраваганца по действителни събития стана голям хит в българските кина, с Пачино в образа на модния магнат Алдо Гучи, но самите живи наследници от прочутата фамилия не останаха доволни от филма, а и от избора на легендарния актьор за ролята на човека, управлявал семейната империя в продължение на три десетилетия между 50-те и 80-те години на миналия век.

Дъщерята на Алдо Гучи (1905-1990) и внучка на създателя на модната къща Гучио Гучи (1881-1953) Патриция критикува Пачино и написа възмутена, че той изобщо не напомня на нейния баща, а изборът му за ролята бил „срамен”.

Ала Пачино не е виновен за минусите. Той по-скоро вдига нивото на всичко, в което участва. Той е актьор, способен да изнесе цял филм на могъщите си артистични рамене и да направи роля, за която се говори десетилетия наред. От няколко години той се готви за главната роля във филмовата адаптация по шекспировия шедьовър „Крал Лир”. Очаква се трагичният епос да бъде готов и пуснат по кината догодина. Пачино работи с режисьора Майкъл Радфорд, с когото направиха добре приетата екранизация по „Венецианският търговец” на Шекспир преди 17 години. Тогава американският актьор със сицилиански корени изпълни прочутата и противоречива роля на еврейския лихвар Шайлок. „Лир е ролята, към която всички се стремят. Ал отдавна обмисля идеята”, коментира режисьора Радфорд. „Има разлика между Шайлок, който се появява само в пет сцени, и Лир, който е почти във всяка сцена. Мисля, че на Пачино ще му хареса това, тъй като е страхотен актьор”, добавя той.

Трилогията “Кръстникът”, “Белязаният”, “Серпико”, “Кучешки следобед”, “Усещане за жена”, “Гленгари Глен Рос”, “Жега”, “Дони Браско”, “Пътят на Карлито”, “Вътрешен човек”, “Всяка една неделя” и много други знаменити заглавия превърнаха името на Пачино в синоним на сила, качество и класа.

Той има репутацията на алфа-мъжкар и актьор за роли на доминиращи, решителни, брутални, авторитетни лидери и гангстери. Но Пачино тръгва към славата като изтънчен сценичен изпълнител, отдаден на класиките и си изгражда име на един от най-надарените шекспирови изпълнители. Той е театрално явление и звезда за елитната публика и критика в Ню Йорк. Знае десетки монолози от произведения на Шекспир и никога не е късал връзката със своята първа любов.

Много от сценичния си опит Пачино влага в изграждането на образа на Майкъл Корлеоне в „Кръстникът” през 1972-а година. Две години след монументалния успех на филма екипът се завръща за продължение, което също влиза в историята. А през 80-те той пленява колективното въображение на милиони с животинската агресия на Тони Монтана в кървавата класика „Белязаният”. Цялата филмография на Пачино е качествен каталог на силни, противоречиви мъжки образи, които остават с нас дълго след финалните надписи.

Събра се и със Скорсезе

Преди четири години Ал Пачино направи зрелищно завръщане в голямата гангстерска игра с епоса „Ирландецът” на Мартин Скорсезе, за който получи и номинация за “Оскар” за поддържаща роля. Сюжетът разказваше за потенциалната връзка на наемен убиец на мафията с мистериозното и безследно изчезване на прочутия американски профсъюзен лидер Джими Хофа в средата на 70-те години на миналия век. Ролята на Хофа бе поверена именно на Пачино, който превърна образа в актьорски спектакъл и заслужено обра овации на фенове и критици.

Първоначално бяха отписали „Белязаният”

Научих толкова много от Ал по време на общата ни работа в „Белязаният” на Браян Де Палма в началото на 80-те години на миналия век. Той направи чудовищен, свиреп образ, беше като природна сила, която отнася всичко със себе си. За мен “Белязаният” наистина е специален филм, а Тони Монтана е една исторически добра роля. Помня, че в началото критиците обявиха филмът за провал и обвиниха Ал, че преиграва, но с годините това стана един от най-цитираните му и имитирани образи. Времето показа кой е бил прав.

Мишел Пфайфър, актриса

Продуцентите не искаха той да бъде Майкъл Корлеоне

Винаги съм знаел, че Ал ще направи нещо специално с ролята на Майкъл Корлеоне в „Кръстникът”. Тогава имах огромни проблеми с шефовете от студиото, които се опитваха да ми налагат изисквания и не желаеха Ал за ролята. Искаха име, а тогава той беше млад, но много талантлив театрален изпълнител. Караха ме постоянно да прослушвам други актьори за ролята, но аз винаги вкарвах и Ал в пробните снимки. Борих се той да изиграе ролята. Накрая го наложихме и всички знаем резултатите. Никой нямаше да изиграе Майкъл Корлеоне като него.

Франсис Форд Копола, режисьор и продуцент

Не трябваше да играе Гучи

След този филм се чувствах все едно съм минал през природно бедствие. В „Домът на Гучи” неща, и ситуации, които не са смешни бяха представени комично. Ал Пачино изобщо не беше подходящ за ролята, както и Джаред Лето. Всъщност още по сценарий целите им образи им бяха клоунада, цирк. На моменти всичко приличаше на комедиен скеч от вечерно шоу.

Том Форд, моден дизайнер и режисьор

 

Владислав Апостолов, "Труд"