Само глупак би нападнал СССР

Предпазливостта и нерешителността на Сталин може би забавят началото на войната с няколко дни. Но те не я предотвратяват...

 

 

Наивно поведение

Защо Сталин до последно не вярва в германската атака

На 22 юни 1941 г. нацистка Германия напада Съветския съюз. Започва най-тежката и кръвопролитна война в руската история. Въпреки че съветското разузнаване разполага с информация за предстоящата агресия, германският удар е неочакван и води до големи загуби. Голяма част от отговорността за кризата от първите дни е на висшето съветско ръководство, което не взема необходимите мерки след предупреждението на разузнаването.

Доноси от ценни агенти

До началото на 40-те години съветското разузнаване разполага с трима от най-ценните агенти в нацистка Германия. Те действат под оперативните псевдоними Старшина, Корсиканец и Брейтенбах. Под първия псевдоним се крие Харо Шулце-Бойсен. Той е само лейтенант в Луфтвафе, но има достъп до един от най-могъщите хора в Германия, райхсмаршал Херман Гьоринг. Майката на съпругата на Шулце-Бойсен е негова съседка и приятелка, така че ръководителят на Луфтвафе покровителства младоженците и дори лично присъства на сватбата им.

Под псевдонима Корсиканец се крие Арвид Харнак, съветник от Министерството на икономиката. Псевдонимът Брайтенбах принадлежи на гестаповеца Уили Леман, ръководител на отдела за контраразузнаване в отбранителните предприятия.

И тримата изпращат съобщения до Москва за предстоящото начало на войната. На 28 май 1941 г. Брайтенбах обявява, че неговият отдел на Гестапо преминава към денонощен режим на работа, което показва предстоящи извънредни събития. На 16 юни Старшината и Корсиканецът предават съобщение, че войната ще започне “всяка минута” и дори се съобщава за приоритетни цели, които германските самолети да атакуват. На следващия ден тази информация е докладвана на Сталин, но той реагира с възмущение и оставя груб коментар върху доклада: “Т-щу Меркулов. Можете да изпратите вашия източник от щаба на германската авиация на май.... му. Това не е източник, а дезинформатор. Само глупак би нападнал СССР сега”.

Слабо разузнаване

Съветското разузнаване има много доказателства за предстоящата агресия. Но Сталин се надява, че германците няма да нападнат СССР през 1941 г., а сред подчинените му няма никой, който да го убеди. Ръководител на съветското външно разузнаване е Павел Фитин. През ноември 1938 г. 30-годишният журналист Фитин е назначен да служи в НКВД, като става стажант във външния отдел. А 6 месеца по-късно необяснимо застава начело на външното разузнаване. Довчерашният млад журналист просто няма нужния опит и авторитет, за да убеди Сталин.

Затова, въпреки многобройните предупреждения, заповедта за привеждането им в пълна бойна готовност влиза във войските едва вечерта на 21 юни, когато става невъзможно да се игнорира подозрителната активност на германците. Но вече е твърде късно.

В края на 1940 г. германците са затънали във война с Великобритания. Слабият флот им пречи да осъществят десант на брега, а авиацията така и не успява да постигне превъзходство във въздуха и да подкрепи десанта. При тези условия Хитлер, който преди това се страхува от война на два фронта, решава да измести посоката на главната атака към СССР. Лидерът на нацистите разчита на факта, че британците не са се възстановили от загубите си и че съветската армия ще бъде разбита бързо, така че няма да има война на два фронта. А след поражението на СССР британците ще загубят последния си потенциален съюзник в Европа и ще се предадат доброволно.

Още през декември 1940 г. започва подготовката за нападение срещу СССР. Особена роля в операцията изиграват германските дипломати, които през последната година преди войната проявяват щедра учтивост и дружелюбие към съветските си колеги. Германците се консултират с тях по всеки въпрос, учтиво ги информират за всички важни събития и дори правят многозначителни намеци, че СССР след падането на Англия, ще получи своето парче от пая в Индия. Само тесен кръг от най-висшите ръководители на Райха и военачалници е посветен в истинската предистория на приготовленията. Благодарение на това германците успяват да предотвратят изтичане на информация.

Страх или недоверие

Но може ли Сталин, отличаващ се с недоверие дори към собственото си разузнаване и най-близките си сътрудници, така сляпо и безразсъдно да вярва на Хитлер, който е негов идеологически враг? До юни 1941 г. в Кремъл разбират, че войната с Германия е неизбежна, искат да вярват, че тя няма да започне преди лятото на 1942 г., но признават, че може да започне всеки момент. На 24 май, на заседание на Политбюро, Сталин признава: “Ситуацията се влошава всеки ден. Изглежда, че може да сме подложени на изненадваща атака”.

Според една версия Сталин е оптимист и самоуверен, тъй като известният в СССР илюзионист Волф Месинг уж предварително предсказва хода на войната с Германия и неизбежната победа на Червената армия. Но е по-вероятно Сталин просто да се страхува да не провокира германците към агресия, така че не предприема решителни действия. Основната цел е да се избегне войната “тук и сега”. Има надежда, че ще успеят да изчакат двата критични месеца - юни и юли. А през есента и зимата германците определено няма да започнат мащабна кампания, заплахата от война ще отшуми до лятото на 1942 г.

Взети са мерки, но не достатъчни. На 13 юни започва прехвърлянето на допълнителни армейски сили към западните граници. Отпуските в армията са отменени. Но предложенията на военните ръководители за обявяване на бойна готовност са многократно отхвърлени от генералния секретар. Предпазливостта и нерешителността на Сталин може би забавят началото на войната с няколко дни. Но те не я предотвратяват и довеждат до тежки загуби в първите дни на битките.

Сталин до последно не вярва, че Хитлер ще го атакува

 Румяна Генадиева, "Труд"