На 5 август 1998 г. на 86 годишна възраст умира Тодор Христов Живков.
Обичан от едни, хулен от други... Тато, Бай Тошо, Първия, Бившият Първи,Човекът от народа е председател на Държавния съвет на НРБ (1971-1989), първи секретар (от 1954 г.) и ген. секретар (1981-1989) на ЦК на БКП. С решение на ЦК на БКП е изваден от състава на ЦК на БКП (8 декември 1989 г.); изключен от БКП (13 декември 1989 г.).
На 4 септември 1992 г. Върховният съд на България му налага 7 години затвор за незаконно раздаване на пари за представителни нужди на държавния апарат, за жилища, коли и др. Осъден да върне на държавата 21 010 380 лв.
Без значение какво мислите за него, този човек винаги е защитавал интересите на държавата. Създал и развил модерна България, която от малка и посредствен страна се превръща в мощна икономическа и социална Република.Той изстрелва страната ни на челни места по икономически показатели в света. Раждаемостта се покачва тройно и България се увеличава с близо 4 милиона души. Безплатно образование, безплатно здравеопазване, безвъзмездни пари и жилище при раждане, безплатни почивни станции на всяко предприятие, са само част от привилегиите на живущите в страната. Във всеки град има по няколко завода и работа за всички. Цялото потребление от хранителни и нехранителни стоки са собствено производство с възможно най-високо качество. В селата кипи живот - във всяко село има вода, ток и път, лекар, кино, детска градина, читалище и училище, и всичко необходимо за нормален живот.
Днес, когато минавате покрай училище, мост, язовир, завод, болница, жп линия, ел. централа, НДК в София, жп гара или просто карате по междуселски асфалтов път, знайте, че това бе създадено, когато той управляваше България.
С негова подкрепа, дъщеря му Людмила Живкова донесе вторият златен век за българската култура.
Хората живеят спокойно и щастливо, без насилие, без кражби, без убийства. Няма друг, дал толкова много за страната.
Парадоксът е, че този държавник, през чието управление България имаше лев със златно покритие и думите безработица и бедност бяха непознати, си остана единственият ефективно осъден за престъпления срещу народа си.
И да не забравяме, че последната дума има историята и, че народ, който не цени и уважава миналото си, няма бъдeще!
Няма коментари:
Публикуване на коментар