Промените в Наказателния кодекс, с които на МВР се дава възможност да конфискува автомобилите на пияни и дрогирани шофьори изправиха на нокти всички – и пътни полицаи, и шофьори, юристи, коментатори, анализатори, журналисти, че и политици.
За първи път в съвременната ни история един текст става причина за подобно обществено вълнение, каквото – за последен път и в такива мащаби – изпитахме по време на едномилионния митинг на СДС през лятото на далечната 1990 година.
За тези, които не помнят този митинг по разбираеми причини, откриването на възможността за наказателно отнемане на автомобила бележи началото на нова ера. На каквато се надявахме и през онзи юни, но по-късно – уж по естествен път – получихме нещо катастрофално различно.
Това е ерата, в която всички ние най-сетне ще осъзнаем обществената значимост на фолклоризираната мъдрост, че нашенецът вдява от дума, само когато му бръкнеш в джоба.
Това е началото на нов преход на българското общество, към едни светли и може би по-духовни, но най-вече – спокойни бъднини. Когато пресичането на пътя по пешеходна пътека няма да е игра на руска рулетка или важен елемент от тактическото обучение на тема “Как се заема нова стрелкова позиция под ураганния огън на врага – с припълзяване, на прибежки в зиг-заг или…?”
Но, за да се озовем в този бленуван нов свят, по стар народен обичай трябва кръв да се пусне. Не буквално, а с последователно прилагане на промяната в НК. И с риск служебните паркинги на полицията да заприличат на дупнишки автокъщи.
Естествено, понеже беше мислена, писана и приемана в най-големите юлски жеги, промяната си има своите кусури. Трябва обаче да разберем Паисиевата мъка на нашенския законотворец, напрегнал едвам мърдащите в жегата мозъчни клетки – макар и под парламентарния климатик – да пише нови закони.
Да разберем и да простим. Опитах се да го обясня и на жена ми, с която по силата на закони, мислени по други времена, се явяваме съсобственици на 20-годишна “Хонда”. Но няма сила, която да накара която и да е българка да разбере, че ако аз съм изпил една ракия и съм седнал зад волана, на нея солидарно ще й отнемат половината “Хонда”. Все едно и тя е пила от онази ракия, а не мой стар приятел. Взимат й половинката, стой, та гледай!
Тя обаче не иска да повярва и е далеч от прошката. Първо към политиците, измислили промяната в НК, после към мен, защото съм изпил една пукница, пуста да остане!
Обяснението на този абсурд върви толкова трудно, че по някое време и жена ми посяга към шишето – щото нервите й са опънати и си сипва едно питие, да разхлаби. Казвам й, така те искам – да сме солидарни и сплотени в мъката, в добро и зло…
Гледа ме на кръв, но май започна да вдява цялата непосилна лекота на битието.
След като сме направили първата крачка към новите светли бъднини, успокоен се замислям за още по-големите мъки, които чакат катаджиите, завалиите. Що клетви ще отнесат, докато конфискуват коли на пияни водачи от жените им!
Ще им се отвори и нова работа – да търсят експерти по оценка на отнетите автомобили и да отварят банкови клонове из участъците. Защото, едно е да платиш глоба от 100 лева за някаква вехта трошка, друго е да внесеш на гише стойността на конфискувано “Порше Панамера” или “Бугати”…
Така че идат интересни времена, задават се нови предизвикателства. Оправдано е да се вълнуваме.
Румен Савов, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар