Лидерът на “Възраждане” пак се размина с ореола на мъченик

Жалко за лидера на “Възраждане”, който бе на крачка от канонизирането като новия Матросов. Нищо, що е време – все е пред него. Няма човек, който да си е просил боя и да не си го е отнесъл. Диалектика... 

 

Край нямат страданията Костадинови… 

Душевните, разбира се, защото родната полиция отново го опази от физическите “такива”. Явно видял по телевизора уникалния плакат на сините ултраси – “Сгъвайте палатките, идваме след малко”, лидерът на “Възраждане” Костадин Костадинов и неколцина негови съпартийци цъфнаха по никое време пред Паметника на Съветската армия.

В интерес на истината, ръководствата на МВР и на ГД “Национална полиция” бяха взели всички възможни мерки както за избягване на организирани безредици, така и за потушаване на случайно възникнала саморазправа между фенове на “Левски” и разни “случайни минувачи” – от ЦСКА, например. По едно време даже се появиха съмнения, че са се престарали като са спешили и тежката артилерия, т.е. подразделението от жандармерията за борба с масовите безредици, но… както е казал народа вържи попа…, пардон – пази Костя, че да е мирен парламента!

Както гласят репортерските дописки, цяла нощ около Паметника на Съветската армия е имало засилено полицейско присъствие, а нарочен кордон от добре екипирани жандармеристи пазеше както самия паметник, така и подстъпите към него.

В крайна сметка част от синята агитка успя да пробие полицейската “блокада” около стадиона и да се отбие за малко в палатковия лагер на Мая Манолова. Е, номерът им не мина, защото полицаите си свършиха работата и угасиха евроатлантическия плам на сините ултраси още в зародиш.

За разлика от резултата на “зеления килим” – боево реми с един от най-силните германски отбори – в подножието на “червения монумент” сините ултраси претърпяха пълно поражение. Те покрещяха малко “Тук не е Москва”, строшиха една-две бирени бутилки, изядоха три-четири шамара и се разотидоха да празнуват техния си повод.

По-паметливите софиянци си спомнят, че през 1981 г. в центъра на столицата се случи нещо подобно. Тогава бяхме домакини на световното първенство по хокей на лед “Група Ц” и нашите – въпреки всички очаквания – играха прекрасно, т.е. дори и да губеха, държаха се като истински мъже и воюваха безкомпромисно за всяка шайба.

По същото време Китайската компартия нещо беше решила, че Виетнам трябва да връща помощта, оказана му във войната срещу САЩ – явно с доста сериозна по обем площ – и беше пратила армията да я отцепи и опразни откъм виетнамски “туземци”.

И понеже българската компартия (БКП) беззаветно и безропотно слушаше и изпълняваше всяка заръка на съветската компартия (КПСС), ние също трябваше да мразим “алчните ревизионисти в Пекин”.

Именно заради братската солидарност, след един от мачовете 150-200 хокейни запалянковци бяха “командировани” пред посолството на Китай (днес в елитната сграда на жълтите павета се помещава елитен частен клуб), въоръжени с по една кора яйца. След което, в продължение на час-час и половина, половината запалянковци замеряха китайската амбасада с яйца, а другата половина крещяха в захлас “Дън Сяо Пин е пингвин!”

Браво на полицията. Жалко за лидера на “Възраждане”, който бе на крачка от канонизирането като новия Матросов. Нищо, що е време – все е пред него. Няма човек, който да си е просил боя и да не си го е отнесъл. Диалектика...

Иван Рачев, Banker.bg