По наше време за порнография (първоначално значение „писане за проститутки“) се счита „изобразяването чрез една или друга технология на обекти от сексуално естество с цел полова възбуда.“
Нерядко е проблематично да се различи ясно от еротиката, често се припокриват.
Днес в Оксфордския речник се определя като „намек за неприлични предмети в литературата и изкуството", като се прави отпратка към вакхическите оргии от фреските в Помпей.
Споровете около темата за ползите и вредите от употребата й са от дълбока древност. За повечето религии, включително за юдаизма, християнството и исляма, тя е неморална. Колко обаче да е била неморална?
В древна Юдея проституцията е била узаконена, освен за дъщерите на свещениците. Описания на блудници се откриват и в стария завет, в Притчите Соломонови. Когато през 1877 г. е забранен „заради неприличие“ памфлет на Ана Безант за контрол на раждаемостта, тя извадила 150 цитата от 24 книги на стария и 6 на Новия завет под заглавие „Подлежи ли Библията на осъждане?“.
Куртизантките (hetaerai) в Древна Елада според оратора Демостен „ги държат за наслаждение“. Много пиеси са наричани на имената на проститутки: „Антея“ на Еника, „Таис“ на Менандър, „Опра“ на Алексий. Самата Афродита е считана за покровителка на хетерите. Атинският пълководец Тимотей се е гордеел с това, че майка му е била такава.
Всички елински писатели, сред тях Аристофан, Еврипид, Софокъл, са използвали груби и доста откровени намеци с еротичен и дори порнографски характер. Приветствали са елините секса във всичките му прояви без никакъв срам. Същото и в Древния Рим. Първото еротично с порнографски вметки съчинение е „Ars Amatoria“ на Овидий, цяло ръководство за изкуството да се прави любов.
За много обществени организации порнографията е вредна. Наскоро в писмо до изпълнителния директор на УНИЦЕФ, позовавайки се на 57 проучвания, разследващи употребата на порнография сред юношите и 21 проучвания за сексуалните нагласи и поведение на подрастващите, Гражданско сдружение „Асоциация Общество и Ценности” заявява: „Задълбочените мащабни проучвания, с помощта на китайски, американски, тайвански и холандски модели показват, че ранното излагане на порнография е предпоставка за прилагане на сексуален тормоз, разнородно и рисково сексуално поведение при жените, поява на психосоматични и депресивни симптоми, суицидни мисли и опити за самоубийство.“
През 4 век в Индия се появява първият труд, посветен на изкуството на любовта „Кама Сутра“. Написан е от Ватсаяна на санскрит, вероятно има и по-древни варианти. Записал е, че сексът е сходен с храната и е нужен за укрепването на физическото здраве.
“Пълно щастие за човека има, когато служи на арта (здраве), дхарма (религия и морал) и кама (сексуална наслада). Но не трябва да се служи на една от тях за сметка на друга.“ Тогава е разпространена полигамията, имало е изобилие от проститутки (ганика). Всичко написано от Ватсаяна за любовните игри днес е в арсенала на сексолозите и психотерапевтите.
Не са една и две причините за масовия днес интерес към сексуалната пикантерия. Важна сред тях е забраната да се разпространява свободно и по всяко време на денонощието. От значение според сексолога Патрик Карнс са четири основни убеждения при зависимите: „Аз не ставам за нищо“, „Какъвто съм, никой няма да ме заобича“, Сексът е най-важната ми нужда“, „Желанията ми никой няма да задоволи“.
И добавя, че пренасищане със сексуална тематика понижава интереса на хората към секса. Мнозина загърбват реалните си отношения в името на интересни и неангажиращи виртуални. „Лесно става да се прикриват комплекси, недостатъци, тайни. Всичко е въпрос на 70% въображение и 30% реалност.“
Според някои психолози порнографията задоволява преди всичко психологическите нужди, а не сексуалните. Запълва значима ниша в чувствеността и така се явява част от напълно здрави отношения. Ерик Янсен настоява, че терминът "зависимост" е неприложим към прекалената консумация на порнографски материали.
Мери-Ан Лайден обаче счита, че зависимост има, тъй като ключово е развиването на толерантност спрямо даден дразнител. Както е при зависимостта от наркотиците, водеща до увеличаване на дозата. За достигане на същото ниво възбуждане зависимите от порнография се нуждаят от гледане на все по-екстремални картини.
Авторът на най-известната еротична автобиография Джовани Джакомо Казанова вероятно е бил зависим. Аристократ, дипломат, проповедник, журналист от втората половина на XVIII век, но преди всичко знаменит любовник и просто палавник. Много е държал да не го броят за развратник, мемоарите си е определил като „еротичен реализъм“.
Когато човек престане да е лош пример, започва дава добри съвети. При все изобилието от откровено порнографски подтекст, те си остават ценно свидетелство за нравите през прединдустриалната ера. Мъжкото си достойнство е наричал „главно оръдие за запазване на човечеството“, но никъде не употребявал цинизми. Година преди смъртта си пише: „Живях като философ и умирам като християнин.“
Еротическият реализъм дълбоко навлиза и в изобразителното изкуство на европейските художници. Най-продуктивни са френските, белгийските и италианските - Джулио Романо, Фрагонара, Вато, братятата Карачи, Тулуз-Лотрек, но никой не достига нивото на Бенвенуто Челини от XVI век. В Лос Анджелис всяка година се провежда конкурс за филми за възрастни - Премия Adult Video News Awards.
Ерика Ласт, специалист по сексуална култура, политолог и журналист, през 2003 г. основа в Барцелона порностудията Lust Films. Мейнстримът на тази порнография по нейни думи се отличава с изтънчена стилистика, хумор, дълбочина на характерите и „по-реалистичен секс“. Цяла индустрия за феминистка порнография се вихри в наше време.
В Нидерландия тази година започна да действа първият 24-часов телевизионен порноканал специално за жени „Dusk“ (Сумрак).
Раждат се все по-рядко европейски деца, все повече мъже избягват да общуват интимно с жени, все повече жени не искат да раждат. Застрашително за Европа вредите стават повече от ползите.
Д-р Илия Илиев, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар