Когато се сбогувате с родител

Грижете се за себе си така, както те са се грижили за вас, и се ослушвайте за тях, когато имате най-голяма нужда от това. Те никога не си отиват...

 

 

Изведнъж започвате да живеете в съвсем нов свят.

Вече не сте "детето" и независимо от това от колко време официално сте "пораснали", осъзнавате, че всъщност никога не сте били до този момент. Шокът от тази адаптация ще разтърси същността ви.

Когато най-накрая се сбогувате и с двамата си родители, ако приемем, че сте имали късмета да имате двама. Вие сте сирак на тази земя и това никога не става по-лесно за приемане, независимо колко стар и побелял сте самият вие и колко собствени деца имате.

Виждате ли, част от тялото ви е физически свързана с хората, които са го създали, а също и с част от душата ви. Когато те вече не са живи, сякаш ви липсва нещо практично, от което се нуждаете - например пръст или ръка. Защото наистина е така. Липсва ви родителят, а това е нещо много по-необходимо от който и да е крайник.

И все пак връзката е толкова силна, че някак си продължава, никой не знае как точно, но тя е там. По някакъв начин, под някаква форма родителите ви все още ви напътстват, ако се вслушате достатъчно внимателно. Можете да чуете думите, които биха избрали да ви кажат.
Можете да усетите топлината на тяхното одобрение, усмивката им, когато целта е постигната, всепоглъщащата им любов, изпълваща въздуха около вас, когато се роди бебе, което не са познавали.

Ако наблюдавате децата си внимателно, ще видите, че те също имат връзка с родителите ви дълго след като са си отишли. Те ще казват неща, които резонират с вас, защото пораждат толкова много спомени за родителя, който ви липсва. Те ще продължат да носят черти, мисли, а понякога дори ще ги виждат в сънищата си.

Това не е нещо, което можем да обясним.

Любовта е много мистична и чудна същност.

Много по-добре е да си обичал и да си загубил, отколкото никога да не си обичал и скръбта, мъката е цената на тази любов. Колкото по-дълбока е любовта, толкова по-силна е скръбта.

Когато се сбогувате с родител, не забравяйте да се свържете с онова малко дете, което все още живее някъде във вас.

Погрижете се много добре за него, защото то ще бъде само и уплашено.

Когато се сбогувате с родител, губите идентичността си и своето място в света. Когато хората, които са ви ''поставили'' на тази земя, вече не са тук, това променя всичко.

Грижете се за себе си така, както те са се грижили за вас, и се ослушвайте за тях, когато имате най-голяма нужда от това.

Те никога не си отиват.

Дона Ашуърт, Highviewart.com