Има такава стара поговорка, от селския бит: „То бива, бива, ама цял бивол за мезе не бива“.
За тези, които не познават селския бит ще разясня - хората имат предвид, че дори случайната изцепка на някой началник в област, която явно не разбира трябва да си има граници. В случая говорим за изказването на министъра на финансите г-н Василев, който каза, че пари за култура ще има, ама няма да се дават като „в последните години на тоталитаризма - безотчетно, за да е спокойно всичко и да се славят управляващите“.
Не знам кои години точно има пред вид г-н Василев. Вероятно и той не знае.
През 80-те години (последните години на тоталитаризма) бяха създадени много прекрасни произведения на изкуството. Няма да ги изброявам, защото сигурно ще пропусна някой колега. Също така защото хората, към които се обръщам, добре познават българската култура и не смятат като г-н Министъра, че пари трябва да се дават само когато има подписана и нотариално заверена гаранция за успех. Това ще рече, че ако някой писател, кинорежисьор, художник и т.н. гарантира, че иска пари за да създаде шедьовър, тогава без съмнение те ще му бъдат дадени. Но на тези, които не могат да представят гаранция за подобни успехи, пари няма да се дават.
Искам само да припомня на четящата публика и на г-н Министъра, че световната практика изисква да се похарчат пари за десет филма, за да имаме един много добър филм. По друг начин не става. И това е доказано от практиката.
По същия начин е и с писането на романи - не може писателят да подпише запис на заповед, че ще върне парите, отпуснати му за романа, ако той не излезе шедьовър. Ако работим така и с художниците, и с музикантите, и с театралните творци след една-две години няма да имаме какво да показваме, да четем и да гледаме.
Впрочем, имаше една подобна практика, за която сигурно говори г-н Министъра. През 1950 г. докладват на Сталин, че от сто и двайсет филма, които произвежда съветската кинематография само пет-шест са наистина успешни. На въпроса „Какво да правим“ Сталин отговорил категорично (както сега отговаря г-н Министъра): „Много ясно- правете само пет-шест филма, но да бъдат добри!“
Така и направили и в продължение на четири години не успели да създадат нито един добър филм, който да остане в историята на киното.
Ето това ни очаква, ако продължим да служим на тази парадигма. Впрочем, тези 0,4% от БВП минават през ушите на общността сякаш става дума за пазаруване в местния магазин. Като че ли не сме говорили десетилетия по този въпрос (аз лично съм водил този разговор за първи път през 2009 г. с тогавашния представител на ГЕРБ г-н Чобанов, той ще потвърди) и оттогава насам при всеки парламентарен избор всички представители на партиите се кълнат, че ще се борят за мечтания 1% от БВП за култура. За съжаление, тези пари не само че не се увеличават, а както виждаме намаляват. И това намаление ни се поднася с едно учудващо за образован човек като г-н Министъра пренебрежение към начина, по който функционира изкуството. Само ще припомня, че като говорим за т.н. „проектно начало“ (за което те с г-н Кирил Петков говорят) ние не говорим за изкуство, а за обществено полезна дейност.
Преди няколко години мой колега англичанин, който често е в комисии, които дават европейски средства за кино сподели: „Младите хора са се научили така да изпипват проектите, че няма как да не им дадеш пари. За съжаление, от тях невинаги излизат добри филми - и това е трагедията на този начин на разпределение на средства“. Съгласен съм с него защото проект, който сигурно ще спечели средства, не може да бъде една страница синопсис на документален филм. По-скоро това ще бъде многостранно и добре снабдено с компютърни графики и фотографии предложение за съвместна дейност на децата от едно софийско, едно ямболско и едно училище от Ниш (международно!), които ще се съберат на красиво място, ще рисуват, ще обсъждат своята ваканция и накрая ще направят изложба в читалището на Ямбол. И няма никакво съмнение, че пари за тази иначе много симпатична обществена инициатива ще бъдат дадени. Само че това не са пари за изкуство, а за социална дейност.
Понякога тази социална дейност се представя като изкуство и явно тази метаморфоза много се харесва на някои чиновници, защото може да се проследи точно как се развива, може лесно да се пресметне всеки похарчен лев и най-важното - може да се направи по план и да завърши в точно определения срок. Всъщност, това са параметрите, които определят един проект. Какво ще остане от него за бъдещето не е задача на културното ведомство, защото то се отчита с материални факти и фактури, а не с емоции.
Именно в разликата между материалните факти, които отчитат чиновниците и емоциите на зрителите, читателите, слушателите, въобще на публиката, се крие разликата между проектите за които говори г-н Министъра и истинското изкуство.
С едно съм съгласен с г-н Министъра - ако имаше мярна единица за добро изкуство щеше да бъде много по-лесно за цялата държавна администрация. Но... засега такава мярна единица не е измислена.
Проф. Любомир Халачев, Epicenter.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар