Проф. Ивайло Христов: Българското общество мисли едноцветно, много са резки разделителните линии

"Тази бразда, която се изкопава в българското общество, е причина и за националните катастрофи."  

 

Проф. Ивайло Христов, преподавател по ”История на журналистиката” и „Народопсихология” в УНСС, обясни пред БНР, че постигането на Независимостта ни е резултат от усилията на българския политически елит, който е бил обединен и е отстоявал интересите на България.

"Недостойно е да се неглижира Независимостта като празник. Той беше обявен за царски след 1944 г. и чак през 1998 г. беше възстановен като официален празник. В българското общество  обаче не се възприема така, както се възприемат Трети март и Шести септември. Не е възпят в нито една поема или роман като форма на национално утвърждаване. Ако едно историческо събитие не влезе в националното съзнание посредством литературата, то остава встрани.

След 30 години България вече не е васално княжество на Османската империя, а става международен субект", припомни проф. Христов.

"В съвременния свят не може да си независим, въпросът е обвързаността да не нарушава твоето национално достойнство.

Обявяването на независимостта през 1908 година е кулминацията на градивната енергия на българското народостроене. След това започна насаждането на братоубийствения синдром на противопоставянето в българското общество, което е видимо и до днес", отбеляза проф. Христов.

"Най-големият ни проблем е, че българското общество мисли едноцветно, много са резки разделителните линии. Не може да постигнем консенсус по най-елементарни въпроси. Това черно-бяло мислене не ни прави по-способни да взимаме разумни  и държавнотворни решения. Тази бразда, която се изкопава в българското общество, е причина и за националните катастрофи."

Проф. Христов отбеляза, че в съвременното общество светът на образите изцяло е надделял над света на словото.

"Съвременното поколение е изцяло електронно. Знанията, които получава, са от медиите. Те са доста разпокъсани. Моите студенти много трудно могат да задържат вниманието си повече от 10-15 минути.

В българското образование е  напълно занемарено патриотичното възпитание", подчерта той.

"Сега литературата не участва в съвременния живот на обществото. А тя е важен инструмент за изграждане на будно национално съзнание."