Кошмар е безчестието на политиците, представено като принципност.
Когато може да повлияе на машините - ППДБ иска машини. Бори се за тях, прави митинги.
Когато не може да повлияе на машините през 2021-ва година - Иво Мирчев, застанал до Христо Иванов говори срещу тях и не иска машини.
Срещу кое тук в тези две събития искате да спорите?
Кой фен на ППДБ може да тълкува тази двуякост?
Логиката е само една.
През 2021-ва година ПП и ДБ са се страхували от това, че някой друг манипулира машините. Този друг тогава също е извършил политическо безчестие, може би.
Но днес е ясно - управляват ви хора, които искат един начин на гласуване тогава, когато го контролират и го отричат, когато не го контролират.
Друга логика няма.
Машините са компрометирани завинаги в нашия изборен процес. Всичко започна от Алексей Петров, който привиква при себе си ютюбъра Станислав Цанов. За протокола му отдайте признание.
Добри, лоши - машините нямат място в нашите избори. Жалко е, но няма как.
Всеки, който е казал, че машините не могат да се манипулират ви е излъгал.
Помнете го кой е.
Но помнете и най-големия кошмар, който вече е национален, а не политически.
И той е, че нашите привърженици на демокрацията, обикновените хора, гласуващи за ППДБ са склонни да победят в едни избори с помощта на безчестие.
Ебати демократите.
Мартин Карбовски, Lentata.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар