Чух как младежът, който седеше на съседната маса в кафенето и водеше оживен разговор, казва: „Освобождавам се от някои риъл естейт позиции. Смятам да инвестирам в нещо ново“.
Приятелите му го посъветваха да търси нови ниши - сега се освобождавали и трябвало да успеят, да са първи. Слушах младите хора и ако случайно не познавах въпросния младеж сигурно щях да си кажа какви умни млади хора имаме.
Познавах го - беше син на мой познат, не беше глупав, но… явно не беше успял да си намери подходяща работа, защото в момента се занимаваше с продажбите на дядовите си ниви, някъде в ямболско. Точно това имаше пред вид като казваше, че иска да се „освободи от някои риъл естейт позиции“.
Замислих се как без да си даваме сметка понякога използваме думите, които би трябвало да определят категорично смисъла на казаното от нас. И колко леко, без никакво усилие даваме титлата „експерт“ на хора, които жонглират с непознати думи, употребяват ги неправилно и на всичкото отгоре спекулират с дипломите и квалификациите си.
Само ще напомня че до скоро у нас имаше университети, които доста безконтролно раздаваха дипломи за бакалаври, за магистри, дори докторски и професорски дипломи.
За някои от тях имаше сериозно подозрение че те не ги дават срещу знание, а срещу пари- директно определение на понятието „платено образование“. И днес една част от тези „експерти“ работят в различни учреждения (главно държавни) блестят със своето незнание или дори със своето неумение да решават важни въпроси, но не се отказват от званието „експерти“.
Такива хора, които обикновено „случват нещата“ (представете си – какво удивително използване на думите!!!) могат да се видят навсякъде. Само да си спомним как преди две години пандемията Ковид-19 се лекуваше от всякакви „експерти“- поети, писатели, журналисти, математици, общественици, политици… и накрая малко лекари. Никой в обществото тогава не каза, че болестите се лекуват само и единствено от лекари. Те са всъщност единствените експерти в тази област.
Тъй като вече отбелязахме, че нямаме контрол върху използването на езика може да се каже, че имаме подобни „експерти“ във всички важни области от живота - енергетика, сигурност, здравеопазване, образование, индустрия…
Само в селското стопанство никой не иска да се пише „експерт“ - явно самото съчетание „експерт по селско стопанство“ звучи някак грубо и неинтелигентно за тези „експерти“. Когато възникне тежък проблем в обществото (а такива проблеми у нас - дал Господ) по телевизионните екрани потича пълноводна река от „експерти“.
Аз с надежда очаквам там да се появят професори, академици, водещи научни работници, които от десетилетия изследват проблемите и сигурно ще ни предложат своето научно обосновано решение, със съответната доза увереност или здравословно съмнение. За жалост - те почти липсват. За сметка на това непрекъснато се изявяват „експерти“, които не блестят с нищо друго освен с умението си гладко и продължително да ни заливат с дълги изречения от чужди думи.
Рядко някой от тях може да се похвали, че е имал продължителна и успешна кариера в енергетиката, сигурността, здравеопазването и и т.н. В повечето случаи това са социолози, политолози, служители на безброен род институти за изследване на всичко, които жонглират с данни и статистики без да имат практическо познание за самата материя. И ако случайно на екраните се появи някой истински експерт веднага срещу него се впускат няколко други „експерти“, които с лекота и наглост оборват неговото мнение.
Колко струва човек да си поиграе с числата, ако за това никой не му търси отговорност!
А обикновените хора - ние тънем в същото незнание и надежда някой да ни представи убедително истината.
Аз бих предложил когато някой висш ръководител с лека ръка обещава как ще получим някакви облаги, парични облекчения или други бонуси това да става срещу запис на заповед. И ако обещанията не биват изпълнени - съответният ръководител да плаща от джоба си за обещанието.
По същия начин трябва да се процедира и с прокурорите, които без достатъчно доказателства повдигат обвинения, за които след това ние всичките плащаме обезщетения на осъдените. Всичката тази дейност минава под знака на „експертизите“.
В резултат на подобна „експертиза“ например ние вече четирийсет години не можем да разберем Детската болница в София колко ще струва, като как трябва да изглежда и кой и как ще я построи. Не можем да разберем колко точно енергийна мощност ни трябва и от кои точно централи тя трябва да се произвежда. Не знаем колко точно полицаи трябва да имаме, за да осигурим спокойствие на всички българи (веднъж вече беше обещано във всяко село да има полицай!).
Не знаем колко точно трябва да плащаме на производителите на плодове и зеленчуци, за да ги имаме на нашата трапеза, произведени в България. Не знаем колко струва един километър магистрала и как да се построи, за да няма кражби и качеството да е каквото трябва. Списъкът сигурно може да бъде още по-дълъг.
Последно се оказа, че не знаем как трябва да се охраняват машините за гласуване преди вота, за да сме сигурни че никой не може да влиза там и да прави каквото си иска. И при това, както знаете, непрекъснато по телевизиите се явяват „експерти“, които обясняват какво точно трябва да „се случи“, за да бъдем щастливи и спокойни като европейски граждани. „Нашите експерти“ обясняват едно, „техните експерти“ - друго. А гражданите тънат в неведение.
Мисля че е крайно време за отдавна чакания „Закон за българския език“. След като всичко в живота на цивилизованите хора се ръководи от думите трябва да има закон, който да контролира тяхното използване, да посочва правилната употреба на думите и да предпазва българските гражданите от тяхната незаконна употреба във формата на медиен елей. В противен случай дълго още с учудване ще се питаме защо избирателната активност е ниска.
Проф. Любомир Халачев, Epicenter.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар