Вежди Рашидов: В управлението липсва интелигентност, политиката е машина за компромати

"Това, което става, няма общо с политиката. Това са интереси за пари. Има една лакомия, простотия, неможене."

 

 

"Освободих се от всичко. Вече не завися от ангажименти, от лоялност. Пак същото виждам, но вече мога да го казвам, което е плюс. Това, което виждам, е тъжно за цялата българска нация. Простотията е двигател, после лакомията и пълната неадекватност. Интелигентността липсва в управлението."

Това каза пред БНР скулпторът Вежди Рашидов, бивш председател на парламента, бивш министър на културата. И допълни, че от политиката не можеш да излезеш чист, но в нея можеш да влезеш и да излезеш с много разум.

"Политиката е неблагодарна работа, особено когато в едно общество години наред е наслоено, че този не е човекът. Самата политика вътре е една машина за компромати. Това, което става, няма общо с политиката. Това са интереси за пари. Има една лакомия, простотия, неможене."

Рашидов сподели, че когато е трябвало да реагира и да каже за свое разочарование или откровение, е имал смелостта да го направи.

"С Ахмед Доган се разминахме в един момент. Никога не съм си позволявал да отричам, че той е умен, много добър политик. Той заложи на енергетиката, прави си бизнеса, но държи и политиката. За Делян Пеевски съм бил откровен, не съм го щадил. Имал съм една единствена среща с него, защото неговите медии ме нападаха много сериозно. За пет минути обсъдихме дали имаме война. Нямаме. Подадохме си ръка. Зад цялата тази осанка седи един изключително умен и прагматичен човек, много добре мислещ. ДПС е много интересна организация. За разлика от моите от ГЕРБ, те не се предават един друг. Те са като един юмрук. Но това е етносът им... Донякъде уважавам и ПП, макар че те, миличките, дойдоха от улицата. Един американски проект, но слаб."

Като министър той си позволил да направи забележка към американската посланичка Марси Б. Рийс (2012 - 2015).

"Казах ѝ, че започва лош процес и я помолих да го преустановят. Процесът - да разделят обществото ни на две - на умни и красиви и на неумни и некрасиви. Тя ме изгледа остро. Не ѝ хареса това, което казах, но те внедриха омразата в нашето общество. Днес сме като фабрика за мразене."