Той е виртуоз на абсурда и магическия реализъм, на
носталгичната мелодрама, на бурните и бравурни композиции, на визуалния бунт. Сръчно съчетава
комедия с трагедия, насилие с любов, мечтание с отчаяние
Емир Кустурица е балкански трън във все по-изнежената пета на световното кино, решило сякаш колективно да се кастрира в името на корпоративната конюнктура.
Режисьорът на “Ъндърграунд”, “Циганско време” и “Аризонска мечта” се противопостави на масовото западно цензуриране и заличаване на руска култура и обяви, че започва да филмира литература от най-голямата по територия страна на планетата. Кустурица иска да прави кино трилогия по класики на Николай В. Гогол и да екранизира романа “Лавър” на съвременния руски писател Евгений Водолазкин.
По-рано през годината Емир Кустурица определи творчеството на Гогол, като “най-мощния пример за реализъм в литературата”. За пръв път двукратният носител на “Златна палма” от Кан сподели плановете си след приключването на XVI Международен фестивал на музиката и киното в Кюстендорф (или Дървенград), еко-селището, което Кустурица изгради в близост до границата с Босна и Херцеговина: “Обмислям три филма по Гогол. Избрал съм “Повест за това как Иван Иванович се скара с Иван Никифорович”, “Каретата” и “Сорочинският панаир”.
Кустурица каза още, че не може да си представи европейската култура и нейната еволюция без руското влияние. Заради приятелството му с руския президент Путин бяха отменени концерти на неговия бенд “No Smoking Orchestra” из Европа. А според някои източници “Емирът на “Ъндърграунд” вече е решил да пенсионира китарата си и да спре с турнетата.
Все пак неподражаемият, незаменим и непоправим балкански художествен хулиган е от онези хора, за които клишето “никога не казвай никога” важи с пълна сила. Няма да е изненада ако скоро тръгне на ново турне, защо не и с дата в България. Преди около десетилетие той изнесе страхотно шоу с оркестъра си в зала 1 на НДК.
Преди години Кустурица каза: “Ако бях англичанин, щях да съм твърдо против Путин. Ако бях американец, сигурно дори бих искал да се бия с него, но ако бях руснак - щях да гласувам за него!” Емир беше специален гост в Кремъл за церемонията по третото встъпване на Путин като президент преди 11 години. После подкрепи присъединяването на Крим към руската федерация и допълнително озлоби западните си колеги срещу себе си. През годините Кустурица на няколко пъти е получавал държавни почести и медали лично от Путин.
Емир Кустурица не се вписва в съвременните рамки за културна знаменитост, но си остава най-успешният балкански режисьор. Той е виртуоз на абсурда и магическия реализъм, на носталгичната мелодрама, на бурните и бравурни композиции, на визуалния бунт и препратките към майстори като Федерико Фелини. Сръчно съчетава комедия с трагедия, насилие с любов, мечтание с отчаяние. Ражда се в Сараево, бивша Югославия и израства, потопен в митологията и естетиката на страната, която се разпадна през 90-те. Но още през 80-те Кустурица става световно име с поредица от престижни филми, които го поставят на картата на голямото кино. Това са топ творби като “Спомняш ли си, Доли Бел?”, “Баща в командировка” и “Циганско време”.
В началото на 90-те отива в Америка и прави сюрреалистичната комедия с елементи на драма “Аризонска мечта” със звезди като Джони Деп и Фей Дънауей. Но характерът му е в пълно противоречие с Холивуд и корпоративната студийна система, а съвсем скоро той ще се превърне в един от най-жестоките критици на САЩ.
През 1995-а Кустурица прави своя тричасов opus magnum “Ъндърграунд”, с който печели “Златна палма” в Кан, но разделя мненията на зрители и критици по политически причини. Филмът е майсторски заснета и френетично фарсова история на Югославия от Втората световна до кървавите конфликти на Балканите през 90-те - така както Кустурица я вижда. Доста други хора явно я виждат по друг начин и той е остро критикуван. Но и възхваляван.
Завръща се триумфално в края на десетилетието с безумно забавната комедия “Черна котка, бял котарак”. През новия век той снима няколко заглавия, които не успяват да дублират влиянието и значението на шедьоврите му от 80-те и 90-те. Направи документален филм за Диего Марадона, написа книги и обиколи света с групата си No Smoking Orchestra.
Построи си дървено градче
Емир Кустурица има много
таланти - прави кино, музика, политически скандали... И планински
градчета. Преди години той пресъздаде идеализирана и стилизирана версия
на традиционно сръбско село в своя проект, озаглавен Кюстендорф. В
комплекса в Сърбия има централен площад, улици, църква, кино, басейн,
спа център, фитнес зала, два ресторанта, кафе-сладкарница, бар и дори
затвор... Този декор за филма “Животът е чудо” живее собствен живот като
световна атракция и терен за арт фестивали.
Изглежда груб, но е чувствителен
Не е лесно да бъдеш син на Кустурица - всъщност не е нито трудно, нито лесно, има добри, но и лоши страни. Баща ми е фантастичен човек, с енергия, която е навсякъде. Той е много продуктивен и динамичен, с много добър поглед върху нещата. С него човек не трябва да се кара. Зад грубата му външност се крие един невероятен и чувствителен човек.
Стрибор Кустурица, син на Емир Кустурица
С него вникнах в сръбската душа
Емир ме запозна с културата на Сърбия и на балканите като цяло, помогна ми да опозная живота в страната. Снимахме заедно на терен и аз останах много впечатлен. Да работиш със сръбски актьори, режисьори и екипи като цяло е тотално различно преживяване от това в Холивуд. Сърбите се отличават с дълбока душевност. Емир ми помогна да вникна в нея.
Джони Деп, актьор
Владислав Апостолов, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар