Защо ДАНС не изнася данните за „шпионажа“ на руския кореспондент? Защото ги няма или защото пак са ни подхвърлени от Скопие?

„Грехът“ на руския кореспондент са коментарите му, показващи дълбоката пропаст между народните чувства и вражеската ни политика към Русия

 

 

След като прогонихме руски свещеници, без никакви доказателства за шпионаж, новият шпионски скандал с руски адрес е поредна пародия на сглобката. 

Ето хронологията на пародията:

Преди месец председателят на ДАНС е издал заповед за отнемане на статут за пребиваване, акредитация за работа като журналист, експулсиране и забрана за влизане на територията на Европейския съюз на руския гражданин Александър Гацак. Но едва днес руският журналист е напуснал България, след като е прекарал цял месец на територията на руското посолство.

Заповедта на ДАНС е издадена поради „наличие на достатъчно данни, че под прикритието на кореспондент на вестник „Российская газета“ Гацак е извършвал разузнавателна дейност у нас“...

Аферата „Гацак“ е пародия. Ако той е извършвал шпионска дейност в България, за което имаме „достатъчно данни“, той нямаше да бъде поканен на разговор в Дирекция „Миграция“ и в ДАНС, а щеше да е арестуван на място при реализацията на тази дейност.

Ако е вярна информацията, че Александър Гацак е прекарал цял месец на територията на руското посолство, преди днес свободно да отпътува за Русия, това означава много неща. Едно от тях е, че руската страна е очаквала провокация от българските служби и унизително прогонване на руския кореспондент, както това се случи на руските свещеници, качени в полицейски камионетки и откарани на българо-сръбската граница като криминални престъпници.    

Като бивш офицер от българското външно разузнаване, работил в Югославия по време на кървавия разпад на федерацията под прикритието „кореспондент на БНТ“, категорично твърдя: Гацак не е кадрови разузнавач и не се е занимавал с шпионска дейност!

Освен ако в ДАНС смятат за шпионаж ето тези теми в негови публикации в последните няколко години:

- поругаването на монументи на съветските воини на българска земя и най-вече паметника в съветската армия в София;

- спасяването на българите от петвековното робство с Руско-турската освободителна война през 1878 г.;

- призивите на български политици за смяна на името на катедралния храм „Александър Невски“ и имената на столични булеварди и улици;

- приятелското отношение на българите към Русия и антируската политика на бг елита…

Да, тези теми са крайно неприятни за русофобската ни власт, но те не са шпионаж.

И най-важното от експертна гледна точка – ако Гацак бе шпионин, той в никакъв случай нямаше да третира теми, които силно дразнят властта и нямаше да поставя неугодни въпроси на пресконференциите в МВнР. Просто щеше да предава протоколни вести от България и сухо да информира за събитията, без изобщо да прави критични коментари.

Всъщност „грехът“ на руския кореспондент са именно коментарите му, показващи дълбоката пропаст между народните чувства и вражеската ни политика към Русия.  

Вече не е никаква тайна, че руските свещеници бяха изгонени от България по информация на македонските тайни служби. Дали  Скопие не е замесено и в тази операция на ДАНС? Въпросът е логичен, защото църковната и новинарската афера напълно съвпадат по време.

Всъщност, колкото са шпиони двамата прогонени руски свещеници, толкова е шпионин и Александър Гацак.

И пак питам, без да очаквам отговор: кои са данните за шпионската дейност на кореспондента на руския вестник в България?

Велизар Енчев, Glasove.com

Авторът пише този текст в качеството си на офицер от външното разузнаване в Резидентурата в Югославия (1985-1996)