В руските социални мрежи отдавна е популярна шегата, че Горбачов е безсмъртен, защото дяволите не го искали - щял да затрие ада
На 26 декември се навършват 32 години от разпадането на Съветския съюз. Историци от цял свят сигурно ще анализират причините, журналисти ще задават въпросите – как се стигна до това, беше ли неизбежно, можеше ли да не стане.
Но стана.
Официално прекратяването на съществуването на СССР като субект на международното право е обявено с декларация на Върховния съвет на СССР на 26 декември 1991 г. С нея се признава независимостта на 15-те съюзни републики и се обявява създаването на Общността на независимите държави (ОНД). Ден по-рано президентът Михаил Горбачов подава оставка и отстъпва правомощията си на Борис Елцин, който от няколко месеца е президент на Руската федерация, новосъздаден пост. От онези дни е знаменитата му фраза към лидерите на съюзните републики: „Вземете си толкова суверенитет, колкото може да изнесете!“
Още същата вечер червеното знаме на Съветския съюз е свалено от Кремъл и на него е издигнат трицветният дореволюционен флаг на Русия.
Приживе в откровено интервю за ТАСС последният съветски ръководител се изказа за Борис Елцин съвсем не в духа на поговорката „за мъртвите добро или нищо“. „Елцин бе безкрайно властолюбив човек!“, заяви Михаил Горбачов, човекът, който на Запад със симпатия наричаха Горби, а у дома още ругаят за разпадането на „единния и могъщия“. В интервюто Михаил Сергеевич припомня дните около срещата в Беловежката пуща. „Той дойде и ми каза, че заминава за Беловежката гора по покана на местните, на Шушкевич (б.р. - ръководител на Белорусия). И че украинският президент също трябва да дойде. Върви, каза му, говори с тях, особено с Кравчук, Украйна е важна, без нея е невъзможно да има Съюз. А при това Елцин е участвал в разработването на новия съюзен договор, участвал е, там е неговият подпис, той се е съгласил с всичко. Но се е преструвал...“, не крие затаената обида Горбачов.
Всъщност процесите на разпад вече са в ход. Първи обявяват, че са независими трите прибалтийски държави (Естония – на 16 ноември 1988 г., Литва – на 26 май 1989 г., Латвия – на 28 юли 1989 г.). Независимост, такава е била и основната цел на създадените още в началото на перестройката народни фронтове в тези съветски републики. По-късно обявеният вече суверенитет е оформен юридически. На 11 март 1990 г. Върховният съвет на Литовската съветска социалистическа република издава акт за възстановяване на независимостта на Литва. На 4 и на 8 май това правят и върховните съвети на Латвия и Естония. Следват ги останалите съветски републики. Самата Русия обявява суверенитет на 12 юни 1990 г.
Има публицисти, които твърдят, че разпадането на Съветския съюз е заложено още при подписването на съюзния договор през 1922 г.
Тогава се сблъскват две визии за бъдещата държава – на Сталин и на Ленин. Ленин, макар и болен, успява да се наложи. Все пак, през 1922 г. Сталин все още не е Баща на народите. И затова отстъпва, нищо че открито критикува вижданията на Ленин, смятайки ги за „национален либерализъм“. Проектът на Сталин предвиждал да се сключи договор между съветските републики Украйна, Белорусия, Азербайджан, Грузия, Армения и Руската федерация за формално встъпване на първите в състава на Руската федерация при предоставяне на автономия. Според проекта на Ленин посочените държави трябва да се обединят в Съюз на съветските социалистически републики (СССР), като всяка от тях запази правото си свободно да напусне Съюза.
Интересен е фактът, че хард вариантът за СССР не е дело на етнически руснаци. Пише го грузинецът Сталин, който тогава все още е по-популярен не с псевдонима си, а с истинското си име - Джугашвили. Когато се обсъжда сталинският вариант Армения и Азербайджан веднага го приемат, след кратък размисъл, Белорусия – също. Украинците заявяват, че ще се ръководят от интересите на своята независимост. Грузинците са категорично против. Може би като доказателство на приказката, че никой не е пророк в собственото си село.
Всъщност, когато започва разпадането, всичко се повтаря – Грузия е хард, Армения – не, с Украйна нещата са сложни... и до днес.
Защо все пак се разпадна Съветският съюз – този въпрос продължава да мъчи любителите на теориите на конспирацията. Заради загубата на стратегическа визия? Заради изтощителната гонка във въоръжаването? Заради умората от това да се прави на световен жандарм в половината свят? Заради цените на петрола?
„Съветският съюз унищожи сам себе си заради своята непроизводителна и неефективна икономическа система“, смята бившият съветски дисидент Владимир Буковски, професор в Кеймбриджския университет. „Съветската империя струваше страшно много – пише той. – Само кубинският социализъм излизаше на Кремъл по 10 млрд. долара годишно. Държавите с народна демокрация, просъветските диктатури, терористите и чуждестранните комунистически партии изискваха огромни средства. Когато през 1984 – 1985 г. цените на петрола паднаха почти три пъти, сибирският нефт се оказа нерентабилен. Съветският съюз загуби две трети от доходите си в конвертируема валута.“
Сигурно по малко от всичките тези фактори е било налице. И затова историкът Андрей Зубов описва съветската реалност от 80-те години на ХХ век така: „В широки слоеве от обществото царяха апатия, безотговорност и пълно отсъствие на инициатива. Почти всички копираха властимащите и се опитваха да живеят само за себе си.“
Горбачов се опита да реформира системата, но на практика привеждането в практиката на лозунгите за преустройство, ускорение и гласност само отслабват държавата. Още повече, че реформаторските му усилия не срещат разбиране в широките слоеве на комунистическата партия. Нещо, което изглежда дълго мъчи Михаил Сергеевич.
„Искам да напомня, че Беловежките съглашения бяха одобрени от депутатите на Върховния съвет на Русия с огромно мнозинство, включително и от комунистите, които днес повече от всички крещят, че това е довело до катастрофални последици и обвиняват за всичко Горбачов“, казва той в интервю за ТАСС, дадено по повод 25-годишнината от разпадането на СССР.
Разпадането на Съветския съюз не е мирно, съпроводено е с етнически конфликти, които продължават да тлеят. Засетите още преди 80-те години на миналия век „зъби на дракона“ продължават да раждат раздори. Защото всъщност сепаратистките тенденции още по съветско време се поддържат от местните елити. Ясно е защо – от обикновени „губернатори“, те стават самостоятелни „владетели“. Едуард Шеварднадзе например от пръв съветски дипломат става президент на независима Грузия и дълго остава такъв. Гайдар Алиев, бивш вицепремиер на СССР, се оттегля от активната политика през 1987 г., но се връща отново и през 1993 г. става президент на Азербайджан. Днес страната е ръководена от неговия син Илхам Алиев. Първият секретар на Комунистическата партия на Казахстан Нурсултан Назърбаев става президент на страната и дълго беше такъв.
Затова и етническата страна на разпада присъства в анализите на много експерти. Политологът Сергей Кургинян смята, че в СССР съществували два елитни клана, на които съюзът във вида, в който съществувал, бил омръзнал. И искали да се отърват от него. Основната роля за разпадането на СССР обаче имала т.нар. от него „руска партия“, която искала да се отдели от националните покрайнини. Но според друг анализатор, Иван Фьодоров, точно националните покрайнини са допринесли за разпадането на Съветския съюз, като са организирали „парад на суверенитетите“.
Но може би най-много фенове има теорията на заговора в двете й проявления – унищожаването на СССР било замислено от „проклетите америкоси“, а кликата на Горбачов свършила тази работа. Неслучайно във всички допитвания до общественото мнение, свързани с годишнини от разпадането на съюза, присъства въпросът за ролята на външния фактор. Някога, когато се отворят архивите на ЦРУ, например, ще стане ясно дали идеологът на перестройката Александър Яковлев, наистина е бил агент на американското разузнаване. Както упорито се твърди.
А що се отнася до Горбачов, в руските социални мрежи е популярна шегата, че той е безсмъртен, защото дяволите не го искали - щял да затрие ада.
Много руски анализатори смятат, че ликвидацията на СССР била планирана отгоре. От вездесъщия КГБ. И твърдят, че Кантората (както наричат в Русия КГБ) е разработвала варианти за вероятно разпадане на Съветския съюз още от 1953 г., на базата на събития в останалите социалистически страни.
Ветеранът от съветското разузнаване Виталий Шликов пък посочва, че военните разходи на СССР наистина били колосални и многократно превишавали необходимото за осигуряването на отбраната, но сами по себе си не биха могли да доведат до икономическо разпадане на държавата. Затова изследователи като Александр Шевякин, Олег Греченевский, Иван Фьодоров, Сергей Кургинян, Максим Калашников и Сергей Кугушев смятат, че истинската причина за разпадането на СССР е предварително планираната ликвидация отгоре, подготвена в недрата на КГБ. Те припомнят, че в голямата политика последният съветски лидер Михаил Горбачов е доведен не от друг, а от Юрий Андропов, който преди да оглави СССР, дълги години бе шеф на КГБ. Застъпниците на ликвидацията отгоре обръщат внимание на такива моменти като задкулисния диалог между елитите на КПСС и спецслужбите с техните западни колеги и особено на тайните връзки с т.нар. Римски клуб.
Според Максим Калашников и Сергей Кугушев, Юрий Андропов и неговото обкръжение стигнали до извода, че СССР не може да остане в този вид, и поели курс на сближаване със Запада. И привеждат като доказателство на твърденията си факта, че по времето на Андропов е създадена мрежа от задгранични бизнес структури. В самия СССР пък започнала подготовката на бъдещите реформатори, които трябвало да преведат икономиката на капиталистически релси.
Всичко това може да е вярно, а може и да не е.
Едно обаче е сигурно. Съветският съюз е в историята. Наистина вече няма такава държава.
Разпадането на Съветския съюз подготвят Станислав
Шушкевич, Борис Елцин и Леонид Кравчук, ръководители на Белорусия, Русия
и Украйна, в Беловежката гора
Няма коментари:
Публикуване на коментар