Актриса, танцьорка, еротичен модел, бивша жена на скандалния Мерилин Менсън и една от най-оригиналните шоу звезди на нашето време - Дита фон Тийз се завръща в киното с роля в сочната екстраваганца „Кралицата на Манхатън“, която трябва да нахлуе в кината догодина.
Дита фон Тийз е творчески псевдоним на Хедър Рене Суийт. Тя работи още като художник по костюми, развива бизнес, а от известно време и певица. За мнозина разкошната и ексцентрична Дита фон Тийз е основна движеща сила в повторното популяризиране на бурлеската и ретро фетишизма. В личен план тя получи печална слава след като се оплака, че е била насилвана като млада, а после и с признанията от тежката си връзка с набъркалия се в сексуални скандали музикален провокатор Мерилин Менсън. Двамата се разделиха преди години и днес Дита се дистанцира от това минало с него. Тя живее в имение на Холивуд Хилс и продължава да се занимава с разнообразни артистични дейности и креативни проекти и – от зрелищни стриптийз танци и актьорска игра, до запис на албуми и дизайн на костюми.
- Дита, вашият сценичен образ е вдъхновен от естетиката на бурлеската в Париж, на „Мулен Руж“, черпите символика и смисъл от кабаретната културата на Града на светлините и до голяма степен сте бродирали творчеството си със страстта по френската столица. Говорите ли френски?
- Говоря френски на нивото на петгодишно дете. Но наистина исках да имам и песни на френски в албума си „Саундтракът на съблазнението“, доставяше ми удоволствие да пея на този език, въпреки че не го говоря особено добре. Много ми помогна обстоятелството, че в студиото, където записвахме винаги присъстваха няколко френски музиканти и техници, които постоянно ми казваха колко чаровно говоря на техния език. Те смятаха опитите ми за сладки и забавни.
- Феновете ви още говорят за вашия музикален експеримент, но какво ви накара да се впуснете в това мелодично приключение, вдъхновено от изкуството на съблазняването?
- Става въпрос за сборен запис, който съдържаше музикални теми и парчета от моите спектакли, заедно с музика, която просто ми харесва. Това беше албум, който горе-долу събираше всичко, което ми харесва. До известна степен е вярно твърдението, че не съм пълна аматьорка в света на музиката. Но новият албум ме изправи пред различна ситуация. Предишните парчета, които съм записвала за моите шоута са били предимно музика за стриптийз, знаете при мен стриптийзът е изкуство, а сега наистина задълбах и се постарах да запиша по-сложни и богати в художествено отношение песни. Харесва ми да провокирам себе си, да се предизвиквам като артист и да видя къде са ми границите, какво мога и какво не умея да правя. Обичам да има напрежение, неизвестност, да съм в режим на съспенс.
- През годините сякаш показвате една по-мека, някак си уязвима страна на Дита фон Тийз. Нима това е истинската ви същност?
- Да, мисля, че е така. Харесва ми да упражнявам пряк контрол върху своя публичен образ. Това, което правя и показвам на сцената като танцьорка е продукт на моята фантазия, резултат от страстта ми и вътрешния ми свят, това е жената, която аз искам да бъда. Аз предлагам на публиката еротични танци, но с творчески ъгъл. Еротичният танц е много подценено изкуство.
- Защо избрахте да работите с бутиков френски лейбъл, а не някоя от големите международни звукозаписни компании.
- Има много хора, които ценят този тип музика, но има страшно много хора, които са безразлични и изобщо не се интересуват. Не слушат и не разбират това, което правя и на което отдавам почит в записите си. Аз харесвам музика, която е трудно откриваема, не изскача отвсякъде, не е масов маркетингов продукт, не е някаква лесна и повърхностна корпоративна залъгалка. Не си падам по парчетата, които постоянно се въртят по радиото, не слушам музиката, която обикновено печели на наградите „Грами“. Много малко компании и хора правят и разпространяват музиката, която ме привлича и която аз слушам. Индустрията промотира твърде еднакви артисти и мелодии. Като машина е. Няма значение, че се показва по телевизията и печели награди – това в никакъв случай не я прави качествена. Затова аз избрах по-малка и авангардна компания и не исках да се занимавам с голямата корпоративна машина.
- Значи няма да обсъждате кариерата и творчеството си по сутрешните блокове и вечерните шоута?
- Не, не. Артистите, които ми харесват и ме вдъхновяват нямат нищо общо с големите поп-звезди, които доминират в публичното пространство и абсорбират цялото внимание на медии и консуматори.
- Не искате ли да се конкурирате с имена като Риана, Лейди Гага или Иги Азалия?
- В никакъв случай. В „Ел Ей Таймс“ веднъж написаха, след като бяха гледали мое шоу, че е добре, че не мога да пея защото с моята естетика и внимание към детайла съм щяла да бъда ненадмината ако съм притежавала и вокална дарба. Наистина обичам да създавам спектакли и да потапям публиката в различни светове. Но не съм заплаха за големите поп звезди.
- Може ли да се каже, че дължите кариерата си на списание „Плейбой“ - Вие бяхте на корицата на коледния брой през вече далечната 2002-а година?
- Дори преди това бях успяла до постигна популярност – поне тук в САЩ. Започнах да позирам за „Плейбой“ някъде към средата на 90-те години на миналия век. Постоянно ме канеха да присъствам в специални издания на списанието. Бях един от най-популярните еротични модели и модели на секси бельо по онова време.
- Какво мислите за Хю Хефнър – легендарният създател на империята „Плейбой“, който почина преди години и днес целият му облик на компанията му е доста по-различен?
- Хю Хефнър беше визионер и като се замисля за мащаба на неговото наследство, на това, което той сътвори, и наистина ми е трудно да го осъзная. Как ли би изглеждал света ако той никога не бе съществувал. Дали щяхме да имаме само порнография без фокус върху изящната, елегантна и нежно еротична женска форма. Той изведе показа на голи женски тела на съвсем друго ниво. Красивите женски форми трябва да са повод за празник – не само за мъжете, но и за жените. За мен да бъда на корицата на „Плейбой“ наистина беше повратна точка. Превърнах се в културна сензация в началото на новия век. А аз не бях типичното момиче за корица на това списание, или на което и да е било мъжко списание.
"Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар