Преди няколко години много мои познати бяха обзети от един революционен плам, как новите млади, умни и красиви от чужбина от ПП ще ги поведат към светлото бъдеще. Комбинирани с установените жълтопаветници от ДБ, нищо не можеше да ги спре.
Е, ето ни днес, един ден Мария Габриел е красивото лице на мафията, другият ден се молят на тази "мафия" да прави правителство с техен мандат. Да не говорим въобще въобще, че преди година са анти-ГЕРБ партия, която арестува Борисов, а днес се молят Борисов да им вдигне телефона. Вече въобще не си струва това да се говори, толкова е жалко.
Само едно искам да кажа - като го гледате Киро как се плюнчи и не може да върже две изречения от трибуната, Христо Иванов се крие и чака Дневник да му води войната, а Атанас Атанасов хленчи за постове, това не е нещо ново! Това си беше същото и като вие ги мислихте за герои. Същите хора, същото държание. Просто бяхте решили да го отричате и всеки като мен, който казваше, че са такива, беше обект на нападки
Това е българското залитане по "спасител". Нашата способност да откажем всякаква реалност в името на това някой да ни реши всичките проблеми вместо да си ги решим сами.
Разбирам я, наистина. Разбирам всеки от приятелите и познатите ми, който се е подлъгал по нея. И аз съм българин, и аз съм го правил, вероятно все ще го направя пак.
Хайде обаче да приемем, че тук има един урок и да опитаме да го научим?
Няма коментари:
Публикуване на коментар