Пенсионирането на Виктория Нюланд вероятно не е сигнал за голяма идеологическа промяна в САЩ

Тя заслужаваше да напусне позорно, а не да се пенсионира по собствено желание, след като не получи повишение

 

Иска ми се да можех да получа по-голямо удоволствие от пенсионирането на Виктория Нюланд  от правителствена служба, за което Държавният департамент съобщи днес. 

Не ме разбирайте погрешно. Изпитах известно удоволствие. Кой не би? В продължение на повече от три десетилетия, при шестима президенти (но не и при Доналд Тръмп), Нюланд тласкаше американската външна политика в неоконсервативна посока и сееше нестабилност по цялото земно кълбо.

Но истината е, че пенсионирането на Нюланд вероятно не е сигнал за голяма идеологическа промяна в държавата. Основната мотивация може и да е киселото грозде – Нюланд не беше предложена за повишение миналата година, когато специалистът по Китай Кърт Кембъл беше издигнат на пост номер 2 под държавния секретар Антъни Блинкен. Приятелите на Нюланд се обърнаха към репортерката на „Puck“ Джулия Йофе, за да кажат колко по-квалифицирана е тя от Кембъл, което влезе в клюкарска статия, публикувана със заглавието „Лоша кръв в държавата“.

„Тя няма да работи за Кърт“, каза анонимен източник пред „Puck“, предсказвайки, че Нюланд ще подаде оставка скоро след като Кембъл бъде утвърден.

Нюланд продължи да работи до края. Тя беше в Киев преди месец, няколко дни преди президентът Владимир Зеленски да уволни своя военен главнокомандващ, вероятно или по нареждане на Нюланд, или с нейното одобрение. Дори и с единия крак навън, тя остана ангажирана с нашата прокси война срещу Русия, която е нейно отроче от началото, още от революцията на Майдана през 2014 г., а и преди нея.

През 1990-те години Нюланд е работила в американското посолство в Москва, а след това като началник кабинет на Строуб Талбот – човекът, отговарящ за политиката спрямо Русия в администрацията на Клинтън. Тогава тя беше ястреб. Когато Борис Елцин отиде на война с Чечения през 1994 г., за да предотврати разпадането на Руската Федерация, Нюланд беше сред тези, които искаха САЩ да направят повече, за да накажат Русия за военното ѝ усилие. „Заради Чечения“, каза тя в интервю години по-късно, „много хора спореха вътрешно, включително и аз, че сигурно има начин да се направи така, че да ги заболи, и че трябва да има начин да се направи така, че да ги заболи“.

Нейните призиви да бъде наказана Русия заради Чечения не бяха взети предвид за щастие (независима Чечения щеше да бъде кошмар). Тя постигна по-голям успех по-късно. През годините на Джордж У. Буш тя работеше за вицепрезидента Дик Чейни. Неин съпруг е Робърт Кейгън, неоконсервативният автор и експерт и двамата са смятани за неоконсервативната властова двойка.

Кариерата на Нюланд процъфтя през годините на Обама, когато тя работеше за държавния секретар Хилъри Клинтън, но отказа да служи в администрацията на Доналд Тръмп. Вместо това, посвети времето си да разпалва мистификацията „Русиягейт“. Тя се срещна с Глен Симпсън от “Fusion GPS“ през есента на 2016 г. и изигра роля – която впоследствие омаловажи – в разпространяването на досието „Стийл“.

Завръщането на Нюланд на правителствена служба при Байдън беше знак, че руските ястреби отново са в контрол на нещата, след четири години изгнаничество. Щеше да е чудесно, ако нейното заминаване беше знак за обратното. Вероятно не е, но поне военната партия ще трябва да преследва деструктивната си политика спрямо Русия без най-отдадения и индоктриниран свой защитник.

 

Хелън Андрюс, The American Conservative

Хелън Андрюс е старши редактор в „The American Conservative“ и автор на книгата „Бумърите: Мъжете и жените, които обещаха свобода и донесоха катастрофа“ (Sentinel, 2021). Работила е в „Washington Examiner“ и „National Review“, а също и като тинк танк изследовател в Центъра за незвисими изследвания в Синди, Австралия. Нейни текстове са излизали в „Ню Йорк Таймс“. „Уолстрийт Джърнъл“ и много други.

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова