Още в началото сглобката беше взривена именно от желанието на "Ники да пътува по света" като стане външен министър вместо Мария Габрел, и даже обяви мотивите за това - "ПП да има излаз" по света, без изобщо да осъзнава какво изрича.
Това беше повече от скандално - да се употребява Външно министерство за партийни цели, никой не си го е и помислял досега, камо ли да го направи. Но за "Промяната", всеки ден се убеждаваме, няма обществени принципи в стремежа им за овладяване на властовото пространство в държавата, с цел обслужване на лични интереси. И тук арогантността и извиването на ръце са обикновен техен прийом в преговорите с каквито и да е партньори.
След категоричния отказ на Габриел да сдаде МВнР, от ПП измислили на изтъкания от неподплатена амбиция Николай Денков една съвършено куха позиция - вицепремиер по европейските въпроси, като в политическото си невежество дори стигнали до глупостта да създадат за Ники ново дублетно "външно" министерство по европейските въпроси.
Видя се, че и това е нефелност... и тогава на масата на преговорите Николай Денков си поискал чистосърдечно едва ли не цялата власт - вицепремиер на силовите министерства - МВР и МО.
Към това се прибавило настойчивото искане на Христо Иванов да смени Калин Стоянов като вътрешен министър и на негово място да сложи Ивелина Дундакова. Защото, както се твърди в "оня запис" на сбирката на ПП, "изборите трябва да ги правим с наше МВР". Това буквално преляло чашата на търпението на Борисов, който твърде дълго и с цената на надигащи се сериозни брожения в партията отстъпваше пред ПП-ДБ в името на това да се постигне консенсус. Е, видя се, че с тези хора разбирателство не може да има!
Всички се питахме защо Тагарев е ябълката на раздора, след като ефектът на неговото министерстване е почти нулев, а евроатлантическите партньори ни се подиграват, че половин година не можем да изпратим 2500 ръкавици и стотина БТР-и за Украйна. Оказало се, че ПП държали военният министър Тодор Тагарев на всяка цена да остане в кабинета, защото той бил "знамето", "звездата" за техния електорат и ако допуснели да се разделят с него, щели да загубят 10% от гласоподавателите си!?!
На политически език това означава, че ПП безпардонно използват още едно по закон деполитизирано министерство за партийните си цели. Същото, както и с Външно.
Абсурдността в щенията на ПП стигнала до там, че Кирил Петков и Христо Иванов директно поискали от Мария Габриел да свали доверието си от главния прокурор. Това кореспондирало с напъните на Христо Иванов едва ли не "сега и веднага да бъде свален главния прокурор" и на негово място да бъде сложен настоящия съдия в Съда в Страсбург Йонко Грозев - лобист на Истанбулската конвенция и защитник на забранената „ОМО Илинден", чието име през 2019 година бе замесено в огромен международен скандал, разкриващ конфликт на интереси, свързани с близостта на Йонко Грозев с фондацията на Джордж Сорос – „Отворено общество“.
Снощи Николай Денков излезе в тв праймтайма и започна да се моли на Борисов ротацията на стане така, както била договорена преди 9 месеца. Моли се с глас на отчаянието и с вид на човек, който вече е разбрал, че е загубил всичко.
Моли се на „красивото лице на мафията“ да стане премиер, защото „…за нас властта не е на всяка цена“, моли се човекът да не се ходи на избори, защото почти сигурно е, че след тях ще е политически занулен. Моли се, защото се страхува от гнева на избирателя.
И нито дума за апетитите за власт, за непрекъснатите щения за постове и властови позиции, за превратното разбирана на политиката като средство за себеуреждане.
Това безкрупулно поведение, насочено само към власт и пари, не е възможно да бъде търпяно от който и да е политически лидер, който има себеуважение и който държи на достойнството на своята партия.
Много пъти съм писала, че "Промяната" е политическият бурен на българската обществена нива, класическа схема на измамници, натресена ни от президента Радев, и дълго време дундуркана от Посолството. Но вече и Посолството се отрече от тях.
Да, правителство трябваше да има, но на споделената отговорност. А не да се мачка и унижава партньора. Неможенето, празноговоренето и арогантността нямат място в този процес.
Защото накрая всяка измама, дори и в политиката, лъсва и трябва да й бъде сложен край!
И тук е редно да си припомним думите на Асен Василев в онзи дълъг 4-часов запис на "откровенията" в ПП, когато той казва: "Правим, каквото правим, докато дойде време за ротация. Няма да допуснем Мария Габриел да стане премиер..."
Това бяха истинските им намерения - разрушаването на политическото пространство и взривяването на обществото.
Е, направиха го! Мария Габриел не стана премиер. Даже я унижиха като човек и политик.
И хвърлиха страната в нови избори. С отговорността за всички тежки последици от това за страната.
Валерия Велева, Epicenter.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар