На 21 май православната църквата почита паметта на Свети Константин и Елена.
Това е последният пролетен празник, чиято обредност вече подсеща за настъпващото лято.
Църковният празник е в памет на император Константин Велики (280-337 г.) и на неговата майка Елена.
Флавий Валерий Аврелий Константин е провъзгласен за август от войските си в Британия през 306 година. Той отстранява всички съперници за властта и управлява Римската империя (еднолично от 324 г.) до своята смърт през 337 година.
Неговото управление е повратна точка за християнската Църква. Константин I Велики официално е признат за първия християнски римски император. Заслуга на Константин е налагането и спазването на Медиоланския едикт на толерантността през 313 г., с който се слага край на преследването и наказанията на християните в империята.
Византийският литургичен календар почита Константин и неговата майка Елена като светци на 21 май. Въпреки че той не е включен в списъка със светци на Латинската църква, която почита няколко други мъченици за християнската вяра с името Константин, той е удостоен с титлата „Велики“ за своите приноси към християнството.
През 324 година Константин обявява решението си да превърне Византион в Нов Рим и на 11 май 330 г. официално провъзгласява града за новата столица на Римската империя. Градът е преименуван на Константинопол (Градът на Константин) и след смъртта на Константин през 337 г. остава столица на Византийската империя за повече от хиляда години.
Традиционно се счита, че Константин е изпратил своята майка Елена в Йерусалим, за да издири християнски реликви. Там тя е открила къде е била Голгота, наредила е да се извършат разкопки и открила Гроба Господен и Светият кръст, на който бил разпнат Христос. Там Елена построява и няколко манастира – във Витлеем, на Елеонската планина и други места.
Считана е от Православието и от Римокатолицизма за светица, прочута със своето благочестие. Нейният празник като светица на Източноправославната църква се празнува заедно с този на нейния син на 21 май – празника на пресветите равноапостолни Константин и Елена.
Българският народ свързва този ден с игрите по огън - нестинарството. В този ден се преплитат християнския празник, почитащ Свети Константин и Елена, и древните традиции на ходене по огъня. Народната традицията е запазена и досега в някои райони в оригиналния си вид, а по много места се изпълнява като атракция за туристите.
Приготовленията за празника започват няколко дни преди денят на Свети Константин и Елена, когато се събират на средства за общ курбан, а също и за почистване и поправяне на изворите и кладенците на селото. На мегдана предварително се подготвя голяма клада от дърва. Вечерта се запалва голям огън, всички са се събрали около него и слушат хороводни мелодии, предназначени за обреда.
Когато запаленият огънят стихне, останалата жарава се разстила в кръг. Около мястото се извиват хората, а начело се носят иконите на Свети Константин и Елена. В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Вярва се, че влезлите в жаравата изпадат в състояние, в което могат да изрекат пророчески думи. Ритуалният им танц трае няколко минути. След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.
Този ден е свързан и с друг обичай. В по-голямата част от българската етнотеритория на този ден моми и момци връзват люлки и се люлеят. Вярва се, че харесаната на 21 май мома ще бъде добра домакиня и ще роди много момчета. На курбана се събира цялото село, а именниците посрещат гости.
Според поверието Св. Елена носи градушка в ръкава на ризата си и затова през този ден стопаните не работят в къщи и на полето.
На 21 май имен ден празнуват всички, които носят името Елена (означава – факел), Ели, Елка, Еленко, Елеонора, Елин, Койчо, Константин (означава – твърд), Коста, Костадин, Костадинка, Кунчо, Ленко, Стамен (означава – постоянен), Станимир, Станка, Стоил, Стоян, Стоянка, Трайко.
Няма коментари:
Публикуване на коментар