В едни по-тъмни времена от българската история, когато образованието е било трудно достъпно и истински ценено, 24 май не е бил само празник на светите братя Кирил и Методий, а и ден, в който учениците са завършвали учебната година и са показвали какво са научили.
Днес приключването на учебната година не се асоциира с този празник. То се чества като край на мъчението и начало на така желаната ваканция. Една част от учениците в майските дни за последен път прекрачват училищния праг и много държат това да стане достояние на целия свят.
Рядко абитуриентските фанфари са свързани с нещо положително. А когато го има, то остава незабележимо сред лансираната пошлост.
Стана традиция навлизането в истинския живот на младежите да е съпроводено от неприлично поведение пред храм-паметника "Александър Невски" в София, от показване на ниска култура с чалгаджийска музика, от незачитане на мерките за безопасност по улиците, от хвалби за обувки за бала от 2 000 лева или от опасно препиване почти до кома.
Тежко и горко на държава, в която краят на образователния процес се увенчава с показност и кич, вместо с изява на знания и наука.
Деси Велева, "Дума"
Няма коментари:
Публикуване на коментар