В Украйна се провежда мащабна руска операция в района на Харков. В същото време руснаците атакуват и другаде, предимно в Донбас, но също и в Запорожието.
Заплахата от север принуди Украйна да изтегли войски, разположени на други линии, включително Часов Яр, за да се опита да задържи позициите в района на Харков.
Ако Русия е възнамерявала да принуди армията на Украйна да премести войски на север, тогава това изглежда като успех досега. Тези движения на войски ще дадат на руската армия шанса да нанесе повече щети на армията на Украйна.
Големият въпрос се отнася до основната цел на Русия. Военни експерти не смятат, че Русия разполага с достатъчно нови войски (допълнителни 50 000), за да превземе Харков. Някои смятат, че Русия може да привлече допълнителни сили, за да завладее Харков, но поне засега това не се случва.
Изглежда има силно убеждение в кръговете на НАТО, че целта е Харков. Аз съм много по-малко сигурен и всъщност ми се струва, че това не е целта.
Въпреки че е вярно, че руснаците изграждат котел около града, моето собствено убеждение е, че те искат да се бият с украинците повече на открито, отколкото в голям град. А Харков е вторият по големина град в Украйна.
Според мен целта на Русия е да принуди украинската армия да последва нахлулите руски части. Идеята е да се причинят тежки жертви на украинската страна и ако всичко върви по план, украинската армия или да се раздели на две, или да се разпадне напълно.
По този начин идеята е не просто да се вземе територия, но и да се унищожи способността на Украйна да се съпротивлява. Има много податки, че Русия постига успех в продължаващата операция.
Първата е, че командирът на отбраната на северната група войски на Украйна, бригаден генерал Юрий Галушкин, беше уволнен от украинския президент Володимир Зеленски на 15 май заради неспособността му да организира правилно отбраната в района на Харков. Той беше заменен от генерал-майор Игор Танцюра. Уволнението на Халушкин обаче не променя нищо на бойното поле.
Второто е, че защитните украински линии не са достатъчни. Най-често това са изкопани дълбоки окопи, защото има малко време за изграждане на бетонни бункери. Във всеки случай Русия вкарва още огнехвъргачки и артилерия, за да унищожи окопите.
Съобщава се, че руските войски навлизат в окопни укрепления и ги унищожават заедно с украинските им защитници. Въпреки че не знаем много за руските жертви, знаем, че мъртвите и ранените в Украйна нарастват.
Третият момент е, че украинската бронетехника не е ефективна. Един от уроците от войната в Украйна е, че бронята вече не е оръжие на фронтовата линия, ако може да бъде унищожена от евтини дронове, изстрелвани от въздуха мини и противотанкови оръжия.
Съобщава се, че още един танк Abrams и поне още един Leopard са били поразени през последните няколко дни. Мащабните танкови битки изглежда са оставени в историята.
Четвъртият момент е, че все по-голям брой украински войници са пленени или се предават. В по-голямата си част това са калени бойци, а не новобранци, така че предаванията са психологически значими.
Има също съобщения за части, които не желаят да изпълняват настъпателни задачи или които се оттеглят без заповеди от своите командири. Цифрите засега не са големи, но руснаците правят всичко възможно да ги разгласят.
Петият момент е, че поне двама полковници от силите за охрана на президентския дворец са арестувани и ръководителят на екипа по сигурността на Зеленски е уволнен. Зеленски казва, че са планирали да убият него и други високопоставени служители и обвини за това руснаците.
Съмнително е руснаците да се опитат да отстранят Зеленски, освен ако нямат друг кандидат, който да го замести, което, ако го направят, далеч не е очевидно. Ако човек погледне войната, руснаците не са се насочили към Зеленски, въпреки че може да са се опитали да отстранят Кирило Буданов, шефа на украинското ГРУ (военното разузнаване).
Преди две седмици Русия постави Зеленски, Буданов и други в списъка си за издирване за неуточнени престъпления. Руският списък не е, доколкото се знае, списък за убийства, сравним с този на Украйна, въпреки че това не е сигурно.
Зеленски вероятно е използвал това като извинение да арестува полковниците и да обвини руснаците, но изобщо не е сигурно дали е прав. Това може да е бил и опит за държавен преврат, възможно е и някои от неговите партньори в НАТО, които смятат Зеленски за непопулярен и проблематичен, да стоят зад операцията.
Разбира се, не е удобно за Зеленски да признае това, но арестите и уволнението на шефа на службата със сигурност изпратиха ясно послание.
Последната точка е, че Зеленски и неговата армия вече знаят, че Западът няма да изпрати войски, за да спаси него или Украйна. Чувствам, че не сбърках, като разкрих за изпращането на френски войски (или може би наемници, както ги нарича Русия). А все по-отчаяните заплахи на президента Еманюел Макрон да прати в Украйна френската армия си обяснявам с неговата тревога и страх. И те показват, че твърдението ми е вярно, а не фалшива новина, както настоява Париж.
Вашингтон каза, че няма войски на НАТО в Украйна. НАТО каза, че няма войски на алианса. И сега дори Макрон казва, че наистина не е имал предвид това. Простете ми, че намекнах, че репортажите ми са допринесли за разбиването на непосредствената мечта за намеса на НАТО, въпреки че това не може да бъде отхвърлено в по-далечното бъдеще.
Видеото под този абзац е на пленен войник от Френския чуждестранен легион, който казва, че все още е на активна служба и докладва на президента на Франция. Той казва, че той и неговите колеги работят с дронове и друго оборудване. Докато хората в плен обикновено искат да угодят на своите похитители, това е изключително, защото (а) французите настояват, че нямат войници в Украйна и (б) руснаците описват тези войници като "наемници".
Би било хубаво, ако уважаваните новинарски служби, които казаха, че твърдението ми (за наличието на френски военни в Украйна) е невярно или фалшиво, обърнат внимание (но разбира се, няма да го направят и дори да го направят, ще го изопачат). Както казваше една майка, „забравете за това“.
Съвсем вероятно украинската армия не може да остане в битката дори в средносрочен план. Няма достатъчно войници и тези, които все още се бият, са уморени, а някои явно обезсърчени. Вярвам, че непосредствената цел на Русия е да разстрои украинската армия и вече е напреднала в постигането на тази си цел. Следващото е какво ще се случи в Киев.
За автора
Стивън Брайън е служил като директор на подкомисията за Близкия изток на комисията по външни отношения на Сената на САЩ и като помощник заместник-министър на отбраната на САЩ. Тази статия е публикувана за първи път в неговия сайт Weapons and Strategy.
Стивън Брайън, Weapons and Strategy, Превод и редакция: Епицентър.БГ
Няма коментари:
Публикуване на коментар