Докато я има България, ще ги има и тях

За тези млади и самоотвержени борци за социална справедливост животът е славен, пролетен, изпълнен с радост и обич. А вярата - бодра и неизтребима като птиците

 

 

Преди 82 години, на 23 юли 1942 г. на Гарнизонното стрелбище са разстреляни славните антифашисти Никола Вапцаров, Антон Иванов, Антон Попов, Георги Минчев, Петър Богданов и Атанас Романов. 

Нека припомним последните им думи преди разстрела им:

Антон Иванов: "Не жалете за мен. Умирам спокойно, предвкусвайки сладостта на близката победа".

Петър Богданов: "Живях с болките на моя народ и съм щастлив, че умирам в момент, когато наближава нашата страна да бъде свободна и радостна".

Антон Попов, венчан пред смъртта си за своята любима: "Умирам за един нов свят, който ще огрее с такава светлина, с такава хубост, че моята жертва за него е нищо".

Георги Минчев: "Мили, обичам Ви много, както обичам нашата Родина".

Атанас Романов: "Аз действах с пълно съзнание,че служа като верен син на своята Родина".

Никола Вапцаров: "Но в бурята пак ще бъдем с теб, народе мой, защото те обичаме!"

За тези млади и самоотвержени борци за социална справедливост животът е славен, пролетен, изпълнен с радост и обич. А вярата - бодра и неизтребима като птиците.

И днес, колкото и да ни отдалечава времето от онези кървави, но необходими години за борба, колкото и днес фарисеите, предателите, кухите депутати и платени писачи на угоднически текстове да глаголстват от официални трибуни и мухлясали издания, делото на безсмъртните герои на антифашистката съпротива все така ще живее, ще се пренася от поколение на поколение. Защото нашето отечество България е събирателно име, заселено от хилядите лични имена на загинали герои, паднали за неговата национална и социална свобода. И докато я има България, ще ги има и тях. Въпреки всичко, въпреки! Те ще са в родината, в нейното сърце, в бъдещето й.

Колко щастливи са били Никола Вапцаров, Антон Иванов, Антон Попов, Георги Минчев, Петър Богданов и Атанас Романов! През своя кратък живот те събират в себе си най-добрите качества, присъщи на извисени и добри хора. Фашистките изверги се страхуват от мъртвите герои. Но не ще ги изтръгнат от паметта на историята, колкото и да се стремят да ги заличат. Идеалът е безсмъртен! А скоро българския народ отново ще прогледне. Много скоро! Защото техния подвиг ще му бъде потребен. Ще го пречиства. Такава е логиката на човешкото битие. Не може да се живее без чест, без достойнство, без дързост, без вяра.

Имената на шестимата разстреляни на Гарнизонното стрелбище са святи имена. Да ги пазим. Да ги предадем на децата и внуците си. На бъдещето! Защото Те приеха смъртта като победа!

И днес сме готови да извикаме: къде сте, другари, станете от гробовете си, защото днес ни трябвате, на България трябвате, както тогава. Станете и елате, но няма да намерите народа и държавата, за която сложихте главите си.

Няма да се зарадват душите ви и стоплят сърцата ви от това, което ще видите, защото през последните години България имаше шанса най-после да бъде господарка на себе си, но е на път да си остане слугиня. Станете от гробовете си, но не отваряйте днешните наши учебници и книги, защото в тях пише, че сте мрели не за правда и свобода, а заради махленска свада. Не разгръщайте нашите вестници, в които ровят костите ви, защото в тях ще намерите лъжи и измами. Станете от гробовете си, но не отивайте в нашия парламент, където ще ви освиркат и одюдюкат хора, жадни за мерцедеси, имоти и слава, хора, които по команда влизат и излизат, по команда гласуват, и както изглежда, по команда бастисват България. Същата тази България, за която вие и още 9 140 партизани, 20 070 ятаци и помагачи и над 31 хиляди политзатворници и концлагеристи тръгнахте от различните краища на България да дарявате светло бъдеще, да я правите република, да й носите свобода, равенство и правда.

Днешна България е точно обратното на това, за което нашите герои се бориха и нека се опитаме да възродим пламъкът на идеите, чистотата на сърцата и примерът на саможертвата. Ние, българските антифашисти няма да приемем имената на героите да бъдат заличени. Няма да приемем опитите за пренаписване на събитията и да позволим политическите еднодневки да се гаврят с този велик и незабравим подвиг.

 

Евгений Белий, "Дума"