Спомени от бъдещето оживяха на връх Бузлуджа

Много от посетителите споделиха, че шоуто е изключителен с това, че не просто забавлява, а образова и ангажира публиката със своята кауза по съвременен и вдъхновяващ начин

 

 

Над 2000 гости от над 15 държави посрещна четвъртото издание на фестивала "Отворете Бузлуджа". 

Той се проведе от 11 до 14 август на Историческата поляна в подножието на Дом-паметника "Бузлуджа под мотото "Спомени от бъдещето". Генерираната печалба от фестивала ще се използва за опазване и популяризиране на монумент "Бузлуджа".

Тази година екип от доброволци от цялата страна и чужбина допринесоха за посрещането и доброто настроение на посетителите по време на събитието.

Организиран транспорт от организаторите на събитието  фондация "Проект Бузлуджа" извози посетителите от Казанлък към фестивалната поляна и обратно.

Музика на 3 сцени огласи Стара планина в  трите фестивални вечери. За страхотни "спомени от бъдещето" на основна сцена се погрижиха групи като Уикеда, Cool Den, Керана и космонавтите, Hayes&Y и много други. А тематичните партита на горска сцена бяха нова и любима част от програмата.

На сцената пред монумента се изявиха двадесет и двама успешни диджеи, сред които имена като Dimo BG, Versus и PACHO, които забавляваха посетителите до изгрев слънце.

Акцент в програмата за поредна година бе главозамайващото 3D мапинг шоу
подготвено от MP-STUDIO (организатори на LUNAR), което посетителите на фестивала ще помнят дълго.

Много от посетителите споделиха, че шоуто е изключителен с това, че не просто забавлява, а образова и ангажира публиката със своята кауза по съвременен и вдъхновяващ начин.

Голяма част от посетителите се включиха във фестивална игра "Спомени от бъдещето", която предложи 10 Бузлуджа изживявания на публиката, сред които провокативни въпроси, импро театър шоу, културни и природни турове, презентации с лектори от страната и чужбина.

Любима на публиката бе работилницата за мозайки, където участниците създадоха свои мозаечни произведения, както и рамката за снимки с послания към бъдещето на Бузлуджа. 

За първа година в рамките на фестивалната зона имаше и коуъркинг на открито, който позволи на много посетители да работят дистанционно.

Събитието се проведе с подкрепата на над 20 партньорски организации, сред които домакините от Национален парк-музей "Шипка-Бузлуджа", община Казанлък и Министерство на туризма.

Малцина у нас знаят, че благодарение на фондация  "Проект Бузлуджа" на 13 септември 2021 г. монументът получи статут на недвижима културна ценност.

Организацията изработи План за опазване и управление на паметника, стенните мозайки бяха успешно стабилизирани чрез спешни мерки.  

"Вълнуваме се от тази уникална постройка и искаме да я запазим като място за изкуство, образование, събития и туризъм.

Целта е да я възстановим възможно най-автентична, но да спрем разрушителните процеси, да я консолидираме и обезопасим, така че да бъде отворена за посетители", заявява арх. Дора Иванова. 

Според нея е важно да се съхрани монумента, не само защото е шедьовър на архитектурата, строителството и изкуството, но и защото трябва да помним миналото си, особено ако е травматично или трудно.

Огромното международно признание за "Бузлуджа" идва от световния доклад на ICOMOS International - "Наследство в риск", за периода 2016-2019 г. Измежду всички застрашени обекти в цял свят за корицата на изданието е избран именно Дом-паметникът "Бузлуджа".

Интересът на арх. Иванова към него е документиран в дипломната й работа. В нея е разписан проектът "Бузлуджа - паметта на времето". След дипломирането си тя започва да организира дискусии, за да разбере как е възможно паметникът да бъде оставен да се руши. Арх. Иванова номинира сградата за един от седемте най-застрашени културни обекта в Европа. През 2019 г. фондацията, заедно с Икомос Германия - международна професионална организация за опазване на паметниците на културата, кандидатстват за финансиране от американската фондация "Гети" и получават 185 хиляди долара.

Екипът на проекта успява да спаси част от близо 1000 квадратни метра мозайки по стените на паметника, които го правят една от най-големите мозаечни творби в Европа.

Юлия Кулинска, "Дума"