Проклятието на българската демокрация са всевъзможните социолози, политолози, коментатори и псевдоанализатори, които от сутрин до вечер седми път вече облъчват населението с едни и същи рекламни клишета и внушения, баламосват и мамят избирателя, само и само да даде гласа си за някоя от партиите в списъка, която и да е тя.
Така щял да изпълни гражданския си дълг и да участва отговорно в бъдещото управление. Причината - сега е техният урожай.
Повечето български граждани обаче, вкарани в категорията „избиратели“, са от доста време наясно, че ги прилъгват, за да ги вкарат в капана наречен „избори“, пък после с тяхното гласче да се борави по удобния за бюрократичната избирателна машина начин. Възможно е да се обяви за недействителен, да се прехвърли към друга партия или пък да се употреби по начин обратен на волята на т.нар. избирател. Този „избирател“ няма никакви практически възможности за контрол и въздействие върху процесите, след като е пуснал бюлетината си в общата кутия, в която гласът и волята му се смесват и претопяват в неподконтролната му изборна машинария. Той вече е безправен външен наблюдател на изборната игра.
Нима това не се вижда и знае от професионалните политолози и социолози? Защо мълчат и не го казват? Защо не предлагат промени, които да премахнат извращенията, след като са най-подготвените в това отношение професионалисти? Защо твърдят непрекъснато, че партийната и изборната системи не бива да се сменят?
Очевидно се налага да си припомним доказалата правотата си крилата фраза на великия американец Абрахам Линкълн, произнесена преди близо 200 години: „Може за известно време да се мами целият народ, може през цялото време да се мами част от народа, но невъзможно е през цялото време да се мами целият народ.“
Сега, когато партиите започнаха да се цепят, истината излезе наяве. Стана ясно, че партийният лидер по същество е кофчежник на партията, който дирижира подбора на хората, включвани в партийните листи и без чийто подпис накрая, партията не може да се регистрира за участие в изборите. Той представлява нещо като ключалка, която кандидатът за „народен представител“ трябва по някакъв начин да отключи. Дали това ще стане чрез лобито, чиито интереси всъщност ще представлява, дали лично – това е вторичен въпрос. Основното е, че след т.нар. избор, той вече няма никаква отговорност към формалните избиратели, които са гласували за него и на практика отговаря само пред тези, които са го посочили поименно и са му отключили вратата към парламента.
Смехотворно е вече и логото в телевизионните предавания: „Купуването и продаването на гласове е престъпление“, защото възниква въпросът „А купуването на избираеми места в депутатските листи не е ли престъпление?“. Стана ясно, че проблемът не е в купеният глас, а в купеното депутатско място на хора, желаещи да законодателстват, без да имат необходимите професионална подготовка, обществен престиж и личен морал. Видя се, че не се получава, че не са в състояние да произведат качествен закон, да не говорим за Конституция.
Напоследък все повече избиратели изразяват публично своето мнение, че т.нар. социологически проучвания, които на практика са моделиране на общественото мнение в поръчаната от спонсорите им посока, трябва да се забранят законово в предизборни периоди, а социолозите да насочат усилията си там, където има нужда от тях. Например да проучват причините за честите пожари, наводнения и други бедствия и различните предложения за тяхното предотвратяване.
Особено важно е да се изтъкне, че този и подобните му критични анализи не целят подкопаване на доверието в изборите и изборната система. Целта е всеки да даде своя принос за ускорено отстраняване на досегашните проблеми и практическото издигане авторитета на изборите като модерен инструмент за реална демокрация.
Доц. д-р Боряна Гагова, "Труд"
Няма коментари:
Публикуване на коментар